детски му работи

visualise

dete — Tue, 19 Aug 2008 18:49:39 +0000

графити от белград

пак в белград

прекрасният ми сплит

и сараево

dete — Tue, 19 Aug 2008 00:02:41 +0000

и днес е едно такова, не знам какво му е таковата.. не исках да си слагам очилата..беше ми прекрасно без тях.. и лилавото става по-тъмно, но всъщност по-сериозното е цепнатата вежда, кво ли й е сериозното, не знам… но ми харесва да се наблюдавам в огледалото и особено сутрин, за да видя променените цветове през нощта. и никой непознат не би ми повярвал, че съм паднала, биха били убедени, че някой ми е стоварил юмрука си. а защо ли, питам се аз, какво съм направила. може би съм откраднала халба sarajevsko pivo и този път са ме пипнали.. или съм свалила нечие гадже (да, бе, представяш ли си).. или съм се разхождала посрещ нощ сама и предразполагаща към насилие. по-глупави неща не бях измисляла. ядох царевица.
петя заминава за холандия астрономически утре. ухапах я по вратлето да си има спомен от мен още няколко дни. каза ‘болииии’ и ми го върна. оставих я да ми разказва с най-големи подробности за красивото място където е била днес, за плановете си и се усмихвах и я обичах, а тя изглеждаше толкова спокойна и владееща положението, както само тя може да бъде.
‘зелен вятър пърха под вратата на тъмна ябълка’ е по повод, че граматиката не се интересува от логическите връзки между думите в изречението, което го пише в учебника на георгиев и дуриданов по езикознание от хиляда деветстотин и соц година с цитати на ленин, маркс и задължителното споменаване на империалистите и буржоазното общество.. пак там ми дават примери за видове абревиатури с думи като ТКЗС и ‘изпълком’. стилно. и онова велико изречение ‘на частника свинете са в кочина и ги пасе свинар, а а в ТКЗС-то те са в свинеферма и за тях се грижи свиневъд’… ссс….сссвинско…със зеле.. в сърбия му викат купус. двеста динара на гуча. 150 по други места.
а цветът е все същият - кафяв.
22:22

идеален вечерен грим

dete — Sun, 17 Aug 2008 19:12:12 +0000

и благодарности на мишо!

things you said that day i could not erase it i can’t put this day back

dete — Fri, 15 Aug 2008 12:19:12 +0000

а ръцете й аз гледам ръцете й с малките им сериозни движения по чашата по дрехите оправя заглажда връзва панделка аз се правя че спя не знам как се заспива когато има толкова много неща за гледане правене слушане казване почувстване независимо от горещо и студено от шумно и тихо тоя свят не е за проспиване тази година не знам как да заспивам само при голяма преумора и ръцете й с очите които ме преследват денем нощем ‘денят е по-благосклонен към влюбения нощите са жестоки’ каза ми веселин и аз заспивам само сред хора и музика вкъщи на тишината сама не успявам вървя нощем към дома залитам от сън но изправена пред леглото не мога да легна в асансьора си пиша живота после го забравям и ароматът ти е изчезнал от много време го няма изплъзва ми се само ме заобикаля и нарочно ме пропуска не знам колко време е минало времето времето като в белодробна клиника на томас ман тече бавно и бързо и бързо и бавно гледаш продължително и аз блъскам мисли в главата ти за да ми ги кажеш не знам как пак да стигна до онова състояние мога да направя толкова луди неща да застраша живота си да съм невнимателна дотолкова че да го застраша да спя с непознати да пътувам хиляди километри в други страни без страх да кипя от енергия от това блажено бягство а да не мога да направя къде къде по-прости неща а с непознати можеш да говориш за всичко и толкова бързо се сменят и идват нови непознати с които да говориш пак за същото старата песен на нов глас горещината международното положение красотата навън къде си бил къде отиваш къде са били те къде отиват а у дома те чака пак същото трябва пак да ринеш все същите лайна твоите си лайна колкото и да е удобно да си бездомен и светът ти да е раницата с когото и да се къпеш гол когото и да питаш за гей-заведенията в града и пред когото и да правиш признания - връщаш се и всичко потискано и отлагано чака натрупано да го свършиш или да продължиш да отлагаш защото прекалено много те е страх от глупости пък той светът виж го! ей сега ще свърши как да го пропуснеш тоя чуден живот как да се задържиш на едно място как да си позволиш да пропускаш възможности ‘проблемите са възможности в работно облекло’ беше един от първите ми смси от венета преди сто години самота научи ме научи ме как да живея защото ’sorta fairytale’ на tori amos ме разплака вчера с всеки акорд и всяка секунда на гласа й толкова е разбъркваща тая жена сигурно затова не я слушам защото много потъвам от музика и да още мога да треперя какво му е чудното не съм се променила как да овладееш треперенето когато ти се случва толкова рядко никога не свикваш с него и никога не е от студеното аз съм малка топчица ти си малка топчица аз плаках веднъж отчаяна и приемам и отричам неща само на ум защото това което виждам е илюзия моя измислица а пък така да знам че е вярно никое кафе не може да ме събуди никой сън да ме наспи затова рядко практикувам и двете и когато денем трябва да уча а нощем ми се излиза кога да спя кога не му е в тоя живот на спането мястото а не че не е хубаво не че не го обожавам не разбирам честно не разбирам защо!
и пак гледам продължителната усмивка близостта допира отстрани не ми се говори с никого за това никога не съм го правила омръзна ми от мейли от сайтове гледам как гледа - изтънчен воайор като мечтателната изабел как да уча как при това лято как с тази олимпиада с тези хора с това всичкото навън в мен и навсякъде как се учи не е заради оранжевата леща не е нищо че изядохме един пакет в хърватско един чат друг чат трети чат навсякъде онлайн за какво! списъци с хора на линия под линия статистики и нищо нищо нищо не можех да остана сама нито за миг защото потъвах усещах как отивам в най-малката си част мъничка топчица ако колянчо ме оставеше за момент и не дишах или вдишвах дълбоко и понякога исках да се прибера искам да съм на всички места едновременно как е възможно да не е възможно! а в стаята е студено а аз се потя и ми дойде защо да не ми дойде а гърдите ми пак тежат болят и са твърди защо не а кога се извъртя един месец дете само който е най-далеч ти е най-близо останалото е маскарад на клоуни колко време можеш да търпиш да гледаш как изписваш собствената си пасивност

какво правиш

dete — Thu, 17 Jul 2008 01:35:04 +0000

‘какво правиш?’ не се пита в такива ситуации, но го задаваш, за да спреш някого. ако теб те питат е кофти.

‘какво правиш?’ ме пита след като от десет минути си играя със зърната й, което не е като да не е ясно какво правя. всъщност през тези десет минути водехме и някакъв нормален разговор, ако не и дълбокомислен такъв..може би от това трябваше да се сетя. веднага се филмирах и се зачудих, че може би не й харесва какво правя или че изобщо не иска да го правя. обаче го преглътнах и продължих (тук почнаха опитите ми да бъда смела). gimme a break!, навън беше почти светло, бяхме пили и танцували цяла нощ, бяхме изпратили гостите, имах гадже, което не харесвах, тя имаше гадже, но не беше проблем, бях й правила едночасов масаж, бях я целунала по гърба в размислите си дали и как да продължа нататък след като цяла нощ скачаха флуиди и аромати помежду ни и след като така или иначе бях останала, бяхме в едно легло, бях разбрала, че още не й се спи и вече бях пъхнала ръка под тениската й. и да ме пита това. not acceptable. представих си се как се отдръпвам, обръщам се на другата страна и се правя, че заспивам, но си помислих, че не мога да се предавам, че тя не би искала да се предам. и продължих с целия си страх към ‘няма какво да губя’. после сама си отговори на въпроса - ‘нищо не правиш’. потънах. искаше да ме срине напълно ли? да прогони малкото събрана смелост. ‘нищо не усещам.’ и, ограбила ме, взривила всичките ми опити, и аз, на ръба да се травмирам отново и завинаги да спра с тези начинания, казва ‘ти го правиш прекалено нежно’ и аз онемявам - тогава заради предпоследната дума, сега заради последната.

не ме питай ‘какво правиш’, защото и без това прекалено дълго го мисля. особено когато е хубаво, особено.

малки разтварящи се

dete — Wed, 16 Jul 2008 02:11:34 +0000

объркано ти е, когато научаваш странни неща. ами ако мнението на някого за теб и цялото му отношение към теб се гради на недоразумение, на не добра комуникация, на не добро наблюдение над нещата и ти да го разбереш години след това..

аз заминавам за плевен, не знам. бях и на иракли, ако забравих да спомена. пих бързо ледена бира, едва се измъкнах от високите вълни и на пясъка се почувствах пияна, плувах със сините къси панталонки, чак до бургас бяха мокри, изгорях на гърба и гърдите, сега ги гледам.. нездравословно червени са, като докосвам остават бели следи и веднага изчезват. пикахме в помещение, на което пишеше автогара. на иракли имаше много хора, и сложени плетени чадъри. нямаше и помен от пустия плаж. сигурно затова се бе разбушувало морето. отнесох 5 алуминиеви кенчета да ги хвърля разделно, заспах в последната кола, която ни остави на летището. тази нощ мама и татко са в слънчев бряг. тази нощ сме само с братовчед ми. той вече спи. тази нощ имаше ‘купон’ у нас. не беше купон. аз стоях на едно място като залепена и нещо ми беше различно. и хората бяха различни. като състав, като усещане, като възможност, като комуникация помежду си, като мисли един за друг. объркано е.

утре трябва да си оправя багажа, да си взема паспорта, да ми видят изследванията в поликлиниката, да се обадя (поне) на данчето. не само пътувания ме чакат, разговори чакат. не знам откъде да ги започна, камо ли пък как. и сякаш времето е против мен, разминавания… и не знам кога ще говорим, мамо, искам да ме няма, да не съм, а сис е права за повечето неща и цялата ми отдалеченост, но не мисля, че може да се поправи така лесно с разговор, това са неща трупани с времето, отдалечаване траещо години. не ми се спи. никога не ми се спи. мога да будувам. особено пред компютъра. винаги има в какво да се вглъбиш, с какво да се разсеяш, и за първи път четох ирта в кариерите на капитал. сега заминавам. с влакче. в град, в който за първи път ще бъда. с плам за първи път в семейна обстановка. за първи път в северозападна българия. палатки. не знам къде, белоградчишки скали, друго не помня. и калоянчо. не, не искам да се видим октомври. моля се за своите малки егоистични желания. моля се да имам желание, да имам сила, да имам онзи стремеж, който да ме кара да тръгна всеки път. защото лесно се забравям и се оставям ей така на нищото както съм свикнала да го правя винаги. недействаща. нерешителна. не бореща се. трябва много силно да се замисля за нещото, много пъти да си го повторя, да си повторя движенията, за да почна да правя нещо. страх ме е, че сама ще оставя всичко да изчезне и че ще го наблюдавам някак отстрани и че никога няма да си позволя да мисля сериозно за това, което ще направи невъзможно преживяването му. been there…както винаги…done that.

още филми

dete — Mon, 14 Jul 2008 12:48:19 +0000

‘high art’ е доста хубав филм за една фотографка, много известна навремето, после дрога и алкохол, които все не може да откаже, защото и гаджето й, с която живеят, няма намерение да се откачи, правят си дрога-партита. на едно такова се появява съседката отдолу щото имало теч в банята и почва да се кефи на фотографиите из къщата. и понеже работи за някакво списание, представя им каталог на фотографката и те се навиват тя да снима корицата за следващия им брой. съседката си живее с приятеля, но почва повече да й харесва да си говори с фотографката. двете заминават на трип да снимат и прекарват нощта заедно. краят е кофти, прекалено кофти. сцените във филма са някак красиви. фотографиите из апартамента бяха хубави, имаше и в банята, а ‘задължителната’ любовна сцена всъщност липсваше, което беше някак хубаво. вместо това имаше опит за любовна сцена и разговор между героините. красиво.

‘but i’m a cheerleader’ е объркващ филм (австралийски), на който се чудиш да се смееш ли или да плачеш. шефката на мажоретките в училище, руса и розова, ходи с най-известния футболист в гимназията, обаче родителите и приятелите й са открили, че има нещо нередно в нея и викат човек от организацията ‘правилния път’ и й съобщават (да, съобщават й), че е хомосексуална, а тя отрича. закарват я с колата в едно ранчо-розова къща a.k.a rehab camp с изкуствени розови цветя и жена в розово, която я посреща (тука почва истинската пародия на ‘здравно заведение’) и с 5 стъпки за лечение, като първата е ‘admiting you are homosexual’ и като признаеш ти дават униформата - розовка за момиченца и синичка за момченца. и се почва - момченцата ги учат да секат дърва, оправят коли и играят футбол, а момиченцата да готвят и чистят и иобщо ги учат на приетите социални полови роли. някои не издържаха и бяха изгонени - 2 момченца се натискаха, други сами си тръгнаха. но ако не издържат докрай родителите им не ги приемаха и затова някои отиваха в къщата на т.нар двама ‘ex-ex-gay’,щото и те са били в този камп някога. накрая нашта руса мацка я бяха изгонили, но на ‘завършването’ на другите тя се върна, за да си вземе гърлфренда от камп-а и общо взето хепи енд. пародийно-наивно забавен с тук-там готини лафове. оо, играе clea duvall, която не е като да не е яка.

’saving face’ разказва за китайски семейства в америка. внучката уил е лесбийка, но не е казала на семейството, майката забременява и не казва от кого, традициите се спазват от старото поколение. внучката завързва любов с дъщерята на шефа си, която е out of the closet и иска открита връзка, но уил още се крие. малко романтичен, малко досаден на моменти. на мен уил не ми изглеждаше влюбена в нито един момент и беше супер пасивна. хепи енд обаче имаше, и за уил и за майка й.

‘notes on a scandal’ не ми хареса. може би заради самата история. джуди денч и прекрсната кейт бланшет са учителки в пропаднала гимназия. денч си води дневник за всичко случило й се и много се кефи, че се сближават с младата учителка, особено когато разбира, че тя има връзка с един от учениците. постоянно е със семейството й, но в един момент й се ядосва, че не я придружила за приспиването на котката й и разкрива тайната на друг учител и става скандал. бланшет отива да живее при нея, но намира дневника й, където денч е писала и доста неверни неща и общо взето разбира, че учителката иска нещо повече от приятелство и голяма драма.. приемат я обратно в семейстото й, а старата учителка продължава самотния си странен живот.

‘un amour de femme’ е френски филм за семейна жена, която се увлича по новата си позната, а тя пък се опитва да я сваля с интересни погледи и танци. всъщност ми хареса колко дълго време ги дават как се гледат преди да направят каквото и да е. само че когато това се случва, идва мисълта за мъжа и сина й. дадоха хепи енд, но не разбрах какво е станало.

иначе попаднах на това, по-скоро братовчед ми по случайност. от април е, а никой не ме беше уведомил.. как да помни човек в кои конкурси участва! (:

what is the L for?

dete — Mon, 07 Jul 2008 21:50:47 +0000

L word по foxlife oт 17ти юли! превеждат го ‘еЛ връзки’, ще падна… трябва да го излъчват в наистина късен час, но дори не мога да се сетя за такъв. тоя сериал кърти още от първата серия, без никаква подготовка те залива с живота си. революционно е! трябваше даже вече да са го излъчили преди прайда, за да бъдат подготвени хората, хаха.
другото, което искам да споделя по темата - почнах да гледам най-накрая лесбийските филми, които свалих. филми, за които знам отдавна, за които никога не съм чувала, които свалям от последния забутан сайт или пък не, но в крайна сметка, и на това му дойде времето.
никога, ама никога не гледайте ‘kissing jesica stein’, по-голяма боза отдавна не бях гледала, дори като тематичен филм не е интересен. плосък, дразнещи актриси, дразнещи героини, сюжет като скалъпен набързо франкенщайн.
затова пък ‘imagine me & you’, както вече му се зарадвах в предишен пост, си заслужава. сладникав определено, правен по всички клишета за американски романтичен филм, но все пак с прекрасни актриси.
доста интересен се оказа ‘tipping the velvet’, който е в цели три части и разказва за англия около 20те години (доколкото можах да предположа исторически) и показва жени от всякакви ‘слоеве’ - богатите излизат с момичета предрешени като момчета, правят си партита в къщита, бедните бяха в един бар.
глупави описания. имам още над 20 филма за гледане (само тематичните), а някои още не са се изтеглили. други, като ‘Gia’ съм гледала отдавна и е толкова красив и с толкова прекрасната анджелина джоли…
иначе се подстригах, точно след като си подадох документите за паспорт, точно след като се снимах с дългата коса. утре-за риба!

между две луни

dete — Mon, 07 Jul 2008 00:29:50 +0000

вече мога да говоря за това, да си спомня. оранжевото парче луна, надвесило се над нас като отхапан портокал, смесил се с кръвта от устните захапали го. нежеланието за пиене, желание единствено за нощ. без никаква мисъл и за минута напред. дали ще стъпя върху назъбена скала в морето или в бездна от скали. ще има ли дъно. ще ми направят ли нещо чудовищата на неизвестното тъмно. трябва да мисля за страха от тъмно море, за да си припомням ежесекундно, че този страх аз съм го преодоляла, ей! че плувах с мария и деси и после само с деси преди четири години (вече!?!) за първи път и в най-бурното море на август и пак мента, и пак същата жълта хавлия, която пак поливаме с мента и нощи, превърнали се в сутрини, защото времето тече по друг начин за нас. преодолях го. после и страха от първата стъпка (той се върна), страха от високо (can’t handle it anymore eighter). като плувах на тюленово и камен бряг, там дъно нямаше. там беше четири метра дълбоко, а на места като че ли и осем, не знам, така ми казаха. истински контрол над себе си и страха ми костваше, за да мога да вляза. и нито един път не го направих със засилка, отскок, не можех да скачам от онази високата скала. няма дъно. вярно, светло е, пълно е с хора, нищо не може да се случи, но аз се страхувам. дори и онзи неоснователен страх, че нещо изотдолу ще ме отнесе нанякъде, ще ме изяде, ще се появи изобщо и като в мълхолланд драйв онзи черният човек - така ще ме изплаши, че ще си умра на място. дъното е на осем метра. там налягането е различно. а самият път, самото село се намира на още поне двайсет метра по-нагоре. стоим на едни скали, наистина е камен бряг, а на тюленово наистина е имало тюлени навремето, и делфини, сега там си чистят корабите от мръсотиите и вече няма делфини, има три хотела. сега е 2008 година. през две години съм ужасена от водата - 2004 първи нощни къпания в бургас, 2006 тюленово и камен бряг и бездната, 2008 чудовищата във варна на джулай морнинг.
да, във варна, на ‘галата’ някой бе струпал камъни, за да се дереш на тях, да излизаш с одраскани ходила, наранени пръсти и кървящи колена от морето, независимо, че посрещаш изгрева, че си пътувал часове, километри, в слънце, в нощ, че си имал изпит дори, че си слизал 600 стъпала надолу, че си щастлив и че това е денонощието с първата ти баня. цената на щастието.
едно заслужено щастие. планирано, но не прекалено, и именно заради това случило се по толкова хубав начин. когато всичко се нарежда не и без твое участие, но и не прекалено. някакво примирие със световния ред на нещата (а времето тече бавно. и въпреки това ми се иска да не изгрява. защото тогава ще е ден. и ще трябва да тръгнем. ще трябва да се виждаме на дневна светлина. ще е свършило).
не спах. гледах звездите. лежах върху хора. хора лежаха върху мен. лежах в чувала си. как се спи с целия космос, изсипал се над теб, с падащите звезди или метеорити. с топлината наблизо. с хората във всяка посока. дори тези, които се опитваха да ни убият с топка или зарият с пясък се стараеха да не пречат. други могат да спят навсякъде, във всяка поза, независимо от шум и светлина. аз обичам да ме мъчи инсомния. и главата ми да е на топло. и тялото ми, когато сутрин изгрее слънцето, тялото ми го очаква в морето, да погали, да докосне, да разбере..
между двете луни е пътят - пеша, платен или на стоп. с миене на зъби на чешмичка в града, айрян и пълна загуба на представа за пространство и време. ние сме вечни. отникъде не идваме и заникъде не бързаме. (и това някой ден ще ни излезе през носа.) ние сме си у дома.
три коли до бургас. едната спира при първия размахан палец. вторият шофьор е по-малък и от нас. третият е дълго чакан, но и той дълго е чакал да се върне у дома от морето, затова му се качваме четирима, спим в хор, не разбира как му причиняваме незабележимо петно от лютеница, не знае какво си мислим докато не спим, не знае как ми се плаче от щастие и че всъщност ни паркира зад моя блок.
и след порция красиви непознати не знам кога пак изгрява луната, не знам и къде е, губи ми се. губи ми се всичко тази нощ words are flying out like endless rain into a paper cup they slither while they pass they slip away across the universe и аз съм около вселената, аз летя около дъжда и бавно се изплъзвам. една дума между две потрепервания едно потреперване между два въпроса един въпрос между две помръдвания. аз съм. аз съм аз на тъмно и алкохолизирано. трябва такава да се поддържам винаги. (дете, морето)
обичам.. пък толкова ли е сложно

so happy together..

dete — Sun, 06 Jul 2008 01:25:54 +0000

след Imagine me & you
и забавна песничка. филмите тепърва започват.. тарататааааа:

Imagine me and you, I do
I think about you day and night
It’s only right
To think about the girl you love,
And hold her tight.
So happy together

If I should call you up
Invest a dime
And you say you belong to me
And ease my mind
Imagine how the world would be
So very fine
So happy together

I can’t see me loving nobody but you
For all my life
When you’re with me
Baby the skies will be blue
For all my life

Me and you
And you and me
No matter how they toss the dice
It has to be
The only one for me is you
And you for me
So happy together

If I should call you up
Invest a dime
And you say you belong to me
And you are mine
Imagine how the world could be
So very fine

So happy together

I can’t see me loving nobody but you
For all my life
When you’re with me
Baby the skies will be blue
For all my life

For all my life…

Call you up
Ease my mind
Ease my mind
Ease my mind

I can’t see me loving nobody but you
For all my life
When you’re with me
Baby the skies will be blue
For all my life

So happy together

take these broken wings and learn to fly

dete — Fri, 04 Jul 2008 04:13:00 +0000

Something in the way she moves
Attracts me like no other lover
Something in the way she woos me

I don’t want to leave her now
You know I believe her now

Somewhere in her smile she knows
That I don’t need no other lover
Something in her style that shows me

Don’t want to leave her now
You know I believe her now

You’re asking me will my love grow
I don’t know, I don’t know
You stick around now it may show
I don’t know, I don’t know

Something in the way she knows
And all I have to do is think of her
Something in the things she shows me

Don’t want to leave her now
You know I believe her now

oh, prudence

dete — Thu, 03 Jul 2008 21:06:17 +0000

ако сме глухонеми ще трябва като си говорим да се гледаме в очите. или като си обясняваме знаците. искам такива разговори-бездумни.
жалкото е, че не могат да стават на тъмно или сгушено.
things happen. i can shine even in the dark във фосфоресциращо неоново ментово.
цял ден, цяла нощ, цял сън се питам. отговарям.
не виждам неща
но видях нещо
усетих го
(измислих си го вероятно)
напластено доверие
отлепвах го пласт по пласт
и гледах най-отдолу

Dear Prudence, won’t you come out to play
Dear Prudence, greet the brand new day
The sun is up, the sky is blue
It’s beautiful and so are you
Dear Prudence won’t you come out to play

Dear Prudence open up your eyes
Dear Prudence see the sunny skies
The wind is low the birds will sing
That you are part of everything
Dear Prudence won’t you open up your eyes?

Look around round round
Look around round round
Look around round round

Dear Prudence let me see you smile
Dear Prudence like a little child
The clouds will be a daisy chain
So let me see you smile again
Dear Prudence won’t you let me see you smile?

Dear Prudence, won’t you come out to play
Dear Prudence, greet the brand new day
The sun is up, the sky is blue
It’s beautiful and so are you
Dear Prudence won’t you come out to play

G.A.Y (gay.as.you)

dete — Fri, 20 Jun 2008 23:59:53 +0000

мамка му, начетох се на няколко поста за предстоящия гей-прайд на 28 май и нароилите се злостни и отявлено тъпи коментари по темата. за разлика от преди обаче, когато все четях негативни коментари, сега бързо се бяха ‘намесили’ ‘защитници’ (от ‘нашите’, ама и не само) и на мен не ми се случи желание да коментирам всяка изръсена простотия, другите се бяха погрижили.
имам си блог, шси пиша в него за това, макар никой от онези идиоти да не ме прочете.

аз не знам какво е гей-прайд, нито какво е гей-парад. не съм била на такова събитие, само съм гледала по телевизията. не знам и има ли разлика между двете. нямам очаквания за прайда. знам само, че ще отида (и да нямаше с кого, пак бих). знам, че ще има малко хора, които ще са нищо в сравнение с това по телевизията, в берлин например. тук някъде е и противоречито в мненията на тези, които сочат с пръст и се възмущават - защото те са наясно, че гейовете са дискриминирани (наясно са условно, за това после), което значи, че се крият, и същевременно имат очаквания, че на ‘парада’ (аз държа, че е прайд) ще има едва ли не тълпи, които ще превърнат всичко във вакханалия. стига бе, Аз нямам очаквания, а те - незапознатите - с ‘меродавно’ мнение по всеки въпрос! друго противоречие - хем имали приятели гейове, хем не им харесвало да се парадира с това. за какво става дума - ако можеш да наречеш някого наистина приятел, то ти го уважаваш по всички точки, което ще рече, че ‘тва неговото’ не е парадиране, че е гей. и същевременно всяка гей-проява на други хора е показност няква, задължително натрапчива, грозна и прочее, а дори не сме видели какво ще се случи на този прайд, хора! та оттук стигам до ‘нека ги има, но да не ми пречат’ - възможно най-тъпата реплика. според тодор е по-добре това да е мнението на хората, отколкото ‘на сапун’. е, вярно, няма база за сравнение. но след като вече не правят сапун от гейове, както са го правели в концлагерите, днес това е реплика по-негативна и от нямането на мнение по въпроса.
друго - за условното знание за дискриминация на гейове. това се превърна в онези думи и изрази, които вече се използват наизуст и в повечето случаи никой си няма понятие за какво иде реч. кое се смята за дискриминация, от какво са лишени гейовете, това си го знаем само ние (ако/когато го знаем), защото лично го изпитваме (ако/когато го изпитваме).
друго тъпо беше споменаването на някви розови прашки, които щели да се развяват от парадиращите. не знам, аз за такава информация не съм чула от ‘щаба’, нито, че ще има подобен дрескод. смешно е, бе! смешно е да си го представиш отново на фона на криенето. кво си въобразяват - цял живот криене, един ден размятане на прашки и после пак се крием!?!
и аз не знам защо трябва да го има организирането на такъв прайд и трябва ли изобщо, но не разбирам хората, които се притесняват от това. уж сме искали да сме приети, пък правим ‘парад’ на нашата различност. като има стрийт парейд с електронна музика, никой не си мисли, че хората парадират (в отрицателното значение), нали. пак е ‘парад’ думичката, но не навява негативни асоциации. защо?
още тъпотии са писали - не може да кажеш ‘днес гейовете искат права, после и педофилите ще поискат’. това са неща несравними!
или пък, че ще ‘парадират със сексуалността си щото нямат нищо друго’. разбира се, все едно няма гейове с професия, семейство, хобита и бла…
лека нощ.

dete — Thu, 19 Jun 2008 12:48:59 +0000

чувствам го. неясно, но го чувствам. нов ред
искам да разкажа какво правих последните дни, но не помня. е, не точно. гледах индийски танци през ‘апаратната’ на червената къща, сигурно е било преди седмица, но цялото изживяване беше много позитиф, пълно с хора, вече не им продават билети щото просто трябва да стоят прави и непрекъснато идват нови и аз току ги упътвам за нещо, току гледам какво става на сцената, имаше и рисуване с къна, но нещо ме хвана срам, въпреки че и невена (от червената къща) ми викаше отиди да те нарисуват… осъмвах във весо, осъмвах в марта, сънувах мъжки топки, почти се напих, този път почти-то е по-силно от предишния, пак с мента, това ли е важното? пак действия без замисъл. въртящи се действия, въртят се в главата ми. направих нещо лошо, докато всички спяха и пак ме е срам. това ли е важното?….. оф, беше хубаво, потапящо, че дори не отидох на един изпит, пък там всички минали. ядосвам се понякога, когато не мога да обхвана нещата, не знам откога искам да имам контрол над всичко. глупости, знам го. и причината знам.
дете, хубаво е, нали. и се затопли, въпреки че дъждовете бяха страхотни. хубаво е, когато времето не ти пречи (уф, мразя да е горещо). и в докторската е хубаво, и като го няма тодор пак е хубаво, сега пея бийтълс с колоните през прозореца в неговата стая и съседката излиза да провери и се смрачава и ми напомня на самота и самотност, докато всички са на бритпоп парти, пожелах си да съм вкъщи и изобщо не учих за изпита на другия ден, а само писах писах, писах за дома си. дом, какъвто имам в бургас с всичкото му, което да го прави мой, красив и уютен. с многото цветя, които мама така успява да поддържа, а аз за няколко дни сама съм ги докарвала почти до смърт. дом, където е чисто, мирише познато, познавам всички звуци - кой шкаф сцърца, как да затварям вратата, за да не шуми, коя е последната стълба. когато се качвам на тъмно, колко мога да надуя звука от телевизора долу без да ме чуват горе и изобщо цялата тишина, която си пазим вкъщи и всичко и всичко. дом, където съм била загубена толкова пъти, само аз си знам; където съм се влюбвала и съм заспивала пак сама; където за първи път се целувах с момиче (горе в банята, хаха, а мама беше долу - ужас!). и после осъзнах, всъщност осъзнавам напоследък, че се оплаквам от глезотия, всичко, което съм писала за нямането ми на дом са глупости, измислици мои - м. вече няма дом като физическо място, а аз съм малката лигла - мрънкам, че всичко ми е наред. и после пак докторски, мартиновци, пламени, венети, зомбита на уайърлес в заимов, пой, пой, пой, въртим чорапи с топки и ‘растем бързо’ и хора спират да ни гледат, е не нас, по-опитните, и мартини изникват посред нощ без час за среща и не заспиват нито в последния автобус за у нас, нито преди всички, това го сторва жужу, и си правим наши чорапи, ама с леща! и е радостно, докато пак не спичам на тема дом и гледам със сълзи снимката на парентс колко щастливи изглеждат, радвам се, че вече са сравнително спокойни и вярвам - наистина щастливи, а аз нито пия като алкохолик, нито пуша като пушач, нито друсам (поне!), нито съм в лоша компания, а все съм треперещо щастлива и нещастна едновременно и не мога да контролирам вече тези моменти да не се случват пред хора.
мразя някои сутрини. всичко е до контрола. нищо. и с това ще се справя някой ден, уча се бааавно, венета знае колко бавно. подобни неща разсикваме и на този фон марта се опитва да учи по &*^%$*І+*%. много странен момент и последвалите го.
не по-малко странно е шашките да си говорим с бойко ламбовски по еко и протестни теми, той си води записки, пита въпроси като за непросветени читатели, снимат ни и следващата събота очаквайте във вестник ‘сега’ (95% сигурно, хаха) никому неизвестните калоян, марто и дете с еко приноса си за българия и света!
а преди това да стане ние пак обикаляме из софия, почти се къпем на една чешмичка, че и сапунче имахме, подмятат се въпроси за четка за зъби, въртим леща в чорапи (пък аз вече си сложих топки в чорапите), венета учи нас, ние учим калоянчо, едно момиче учи момче на тромпет до сфумато. после е театрално, гео-еговско, мижанка посред нощ в борисовата. и само 3 изпита за септември, взех най-важния. я герой!

oh girl(s) - поименно…или beatlemania

dete — Mon, 09 Jun 2008 17:37:14 +0000

dear цвети (a.k.a prudence), представа си нямаш на какво прилича знака, който ми даде! искам да го снимам, за да му се радвам и после, защото: писала съм съм по него с химикал (спокойно, трие се като от бяла дъска), дечицата от знака се казват луси (in the sky with diamonds) и джуд (don’t be afraid), където се държат за ръце пише i wanna hold your hand, а отсрани на червеното съм писала едва ли не целия текст на dear prudence с рисунки (мои, уау!)
dear плам!, плам се върна, плам се върна! ликуй, народе!
dear upu, кога се връщаш!
dear мая, косата ми е страхотна, i feel pretty и готина!
martha, my dear, пък мен не ме е страх!

или…защо щастието ми е толкова голямо въпреки че сигурно ще ходя на септември по френски! не знам. готвих, ядох готвено, ядох салати, мих чинии, поучих, спах, къпах се, не излизах 2 дни от вкъщи, през които валя прекрасен дъжд, слушах бийтълс, хармонизирах се някакси с две думи. продължава да ми е такова - зелено-бирено, дъждовно-градинково, спокойно, смело ми е, много ми е смело (не, бе, не защото прочетох книга на коелю. в своя защита - първата ми беше), не ме е страх, не ме е страх. то било яко!

if i only could

dete — Thu, 05 Jun 2008 09:16:27 +0000

it doesn’t hurt me
няма да повтарям, че не трябваше да си позволявам и какво.
you wanna feel how it feels?
не ме заболя. нищо не почувствах.
сънувах ли леля ми, сънувах ли салма хайек (bang-bang, shou-shou). сънувах ли те. не искам да сънувам вече. не искам да ги броя (28)
колкото и да повтарям, че мА. и шашко са тъпи, обявявам се за най-тъпата шашка.
вече нищо не чувствам
you don’t want to hurt me
but see how deep the bullet lies
не ме боли. не ме боли.
отъпяло ми е. изветряло.
хубаво е да има бележници, а не само блогове. в тях поне можеш да напишеш всичко.

аз съм дете, пубертет, нищо не знам. помня думички - скъпи спомени. понякога не ги споделям, защото са прекалено скъпи.
аз съм дете. обичам. и никога не ми носи нещо хубаво.
there is thunder in our hearts, baby
аз съм дете. безпоасна съм. и не съм истинска. и не съм същата от днес за утре. обяснявам се на себе си. за да си схвана паттърн-а, за да мога да го променя.
аз съм дете. не се променям.
tell me we both matter, don’t we.
аз съм дете. тупам с крак и цикля на ‘не мога’ и не знам’. крия се при първата опасност, а се имам за много смела.
аз съм дете. шокирам. скандализирам. плаша. действам. а съм съвсем обикновена всъщност.
you wanna know, know that it doesn’t hurt me
аз съм дете. говоря много (глупости) и нищо не върша.
омръзна ми от неясни: формулировки
знаци
обяснения
мога само да избягам и да се върна, сблъсквайки се с името си дете и отново да си кажа ‘това не е за мен’. until the next time. децата нямат шанс да спечелят в игрите на възрастните.
аз съм дете. отказвам се бързо (а не трябва).
аз съм дете. гледам обидено или празно вместо да си призная какво не е наред.
няма да ме успокоиш. няма да ме успокоиш.

с.з.

dete — Tue, 03 Jun 2008 14:17:11 +0000

от 29 май 08

сизифе, ясен си ми (братко)
ясен от години.
ти си тоя дето бута,
бутал недобутал.

сизифеее, много ти е пораснал камъкът
и при хадес грехове си трупал.
как го правиш само, не разбирам,
аз до 4ия етаж едва го докарвам.

а ти от векове се трудиш
неуморно, безвъзмездно.
теб те знаят вече всички
как не те е срам!

сизифе, ти не си реален
ти дори не си се случил
ти дори не си икона,
а пък толкова си популярен.

сизифе, мен кога ще ме научиш,
буташ твърде от отдавна.
сигурно си свикнал вече
камъните все да падат,
да се търкалят чак до долу.
и от инат ли, навик ли е,
ти никога не спираш.

сизифе, никой не те попита защо,
никой лицето ти не видя
(само си мислят, че го помнят).
никой не предложи помощ,
а познават механика, хидравлика,
инженерна мисъл и левитация.
и аз няма да питам, сизифе,
за да не решиш случайно да споделиш.

сизифе, изричат ми се молитви
към всички богове,
говори ми се на всички езици,
вавилонства ми се.
но камъкът тежък е -
по стълбите,
по ръба,
в гърлото.