детски му работи

теди ми е колежка.
теди е съкратено от тезджан и е от хасково. името й означава ‘нетърпелива’.
теди е симпатична, свита и срамежлива (мм, с-та) и се е върнала в бг след две неуспешни години медицина във франция. говори много сладко френски и казва, че много ми се радва на хумора. понякога ме пита какво означават някои думи и каква е разликата между тях, защото знае турски по-добре
като казах срамежлива, значи срамежлива. никога не сме си говорили за лични неща.
теди вчера изведнъж, докато четяхме за изпит, ми рече, че харесвала едно момче от работа и се вдъхнови да ми разказва как изглежда, какво чувствала, как й се усмихнал веднъж, как не знае какво да направи.
също така теди ме попита за гаджета и ‘харесвания’. казах й ‘не момче, а момиче’. тя се изненада, аз се разтреперах. после ядохме сандвичи от дядото. аз имам 3, тя има 4, утре и последен изпит.

и се запритеснявах, а пък дупето ми изтръпна от притеснение и всичко се върна
и ще напиша онова изречение:
‘и онази нощ момичето много се развълнувало, а други бързо и сигурно загубвали разсъдъка си’
мое е. бейсд он а тру стори. бейсд он а ментал дизордър.
като чувството на притеснение е мое.
have to learn live with it.
M O T H E R S U P E R I O U R J U M P T H E G U N
разбирам
а винаги ми е било ясно
пак на себе си ще се сърдя
и за безредието и за бездарието

‘cos i know that you know you’re all over me now

but if your heart is cold, my sheets are warm. ‘cos i’ve lost myself deep in your life. my only fix is you

искам да те питам… не, не онова нещо. то ми е ясно. да те питам въпроси… а може и просто да си говорим. i’m a little maniac, you know. но спокойно, мога да го пазя в себе си. i’m used to it, you know. да ми кажеш много неща, защото аз само подозирам за тях с рибешка интуиция, която подвежда, you know. как се пише като знаеш, че ще те прочетат? (you’re a little maniac, i know.)

не знам
не мога

днес почна от вчера, което е почнало от по вчера, то се знае!
днес, което е и вчера пих 5 или 6 различни марки мерло. днес трябва да махна чашата от под стола дето съм забравила и подритвах да не ми пречи като хвърлям стрелички.
днес изпращах гости, които посрещах вчера, което нали е незнайно кога почнало, и които ще видя пак днес в този състав за нова година и с които повечето никога не съм била на нова година и е прекрасно.
днес чета книга, която получих вчера, а бях разлиствала след концерта на Пласибо, което е някогашно вчера.
днес спахме така както спим в софия у нас - четирима, който където, някой на земята върху нещо, измъкнати от някъде одеяла и всички с дрехите. естествено (ли е? хаха).
днес мама каза ‘и с тоз панталон ли ще си, дето го носи вчера и спа с него!’ днес аз казах ‘да’ със съзнанието, че тя не знае, че в софия спя с дрехи, а не с пижама.
днес изядох 2 сарми от врящата още тенджера.
Утрето ще е почнало от днес и незнайно докога ще се проточи, а днес, смятан от вчера, е доста дълъг ден.
(и хич няма да споменавам каквито и да било пожелания за новата година, няма да си навивам на пръста да бъда такава или онакава, щото времето, Пиньо, не тече еднакво за всички, нали (= )

упу, това е разказ по картинки. тия в стаята ми. и по текстчета. тия в стаята ми.