the others
другите са някакво малцинство, нямащо нищо общо с твоя свят, нали. освен това са и далеч, поне в никакъв случай не са близо. ти не ги познаваш, не е възможно. те не са твоите приятели и семейство, нито техни приятели и семейство. другите са всички невидими инвалиди (in-valid=невалидни), както им викаш или ‘хора в неравностйно положение’ и ‘хора с увреждания’, както за по-кратко ги нарича държавата. или: всички слепи, глухи, на колички, без крайник или друго увреждане или вродено заболяване. не ги познаваш. и не мислиш за тях - те са далеч. има ги някъде. има ги и по телевизията рядко, нали. а ти гледаш телевизия, нали.
има ‘малки хора’, раково болни, бъбречноболни, с астма, с диабет, с умствени увреждания. от време на време ги виждаш по телевизията, цъкаш с език ‘ех съдба’ и скришом чукаш на дърво или смънкваш една молитва ‘да не дава господ’. но господ дава! с щедра ръка при това.
на теб и твоето семейство такива неща не се случват. и приятелите ти са здрави. има и бездомни и просещи. има и кампании за даряване на пари с смс-и по коледа, защото те само тогава огладняват и им е студено. и ти, със сълзи на очи от трогващи кадри, пишеш съобщение, даряваш левче! до другата коледа и пак ‘да не дава господ’. на никого не му пука за твоето добро сърце веднъж годишно. на никого не му трябва съжалението ти, то никогане помага. то е като отвръщането на поглед като видиш човек с увреждане вместо да видиш всъщност, че е заобиколен от приятели и се усмихва. и не да се кръстиш като видиш човек с количка, а да му помогнеш на стълбите и да не паркираш пред рампите (защото тях ги използват и твоята жена с твоето бебе в количка и твоето дете с колело!).
всички са другите. цигани, турци, негри, квито щеш. ти и такива не познаваш.
другите карат колело по улицата, а ти цъкаш с език от претъпкания автобус.
някакви други изразяват несъгласие не само наум и с псувни, а си спретват протести и ти им се чудиш ‘и кво ще промените’ и пръста не си мръдваш за собственото си недоволство, и вместо на улицата, ти гледаш телевизия.
има други, които четат книги, а не чакат ‘да излезе филма’ и не слушат чалга, но ти си убеден, че младите са неграмотни и че ‘тая чалга е навсякъде’. ама знаеш ли, прав си. неграмотни са. щото ти така си ги възпитал. и да, навсякъде е. щото ти го позволяваш.
има други, които пътуват на стоп, но ти такива съвсем не познаваш. нищо, качвай ги като ги видиш.
и ‘на море’ не ходиш, щото или правиш поредната серия от ремонта, или нямаш пари за хотел… разбира се, кой има! но другите успяват да отидат, защото са чували за палатки и квартири. но ти не знаеш нищо за това.
има и някви обратни там - и те, разбира се, никога не излизат от задименото си клубче под земята. там жените задължително и до една се изживяват като мъже, а мъжете са женствени и с лак и грим, до един травестити, устройват си шоута и никога, ама никога! няма да видиш такива същества посред бял ден. или ако видиш, как са посмели да излязат! те са далеч. най-много да видиш някоя щангистка или тенисистка, а от мъжете може да стане фризьор, най-много дизайнер. тези други никога няма да ги видиш в магазина, в метрота, на работа, в семейството! те си личат отдалеч и са невидими въпреки това. пък и сигурно единственото, за което говорят и мислят, са техните гейски неща.
другите излизат и друг ден освен събота вечер, ходят до непал с колело, стопират цяла европа, правят сами нови неща, ядат качествена храна, не стават лелки като родят децата си, пишат книги, правят музика с приятели, рисуват графити, изхвърлят разделно, борят се с всички сили, купуват от втора ръка, не са от атака, не и сини, имат идеи, те са пацифисти, йоги, вегетарианци, а ти за първи път чуваш за тях от ‘шоуто’ на слави. и на другия ден пак отиваш на работа с неизтръгваемото убеждение, че повечето са като теб. другите са далеч. ти не познаваш слепи, джуджета, онкоболни, зелени активисти, осиновени, гейове, цигани, хораспоредниясиндром, който не ти говори нищо. едните обаче съжаляваш, на другите се чудиш, трети те отвращават, четвърти те плашат. имаш мнение за тях без да ги познаваш. и те прдължават да присъстват в живота ти на 10% - колкото присъстват и в медиите - защото са Другите, някакви чужди. а това, което не знаеш е, че за тях другият си ти.