детски му работи

мамка му, начетох се на няколко поста за предстоящия гей-прайд на 28 май и нароилите се злостни и отявлено тъпи коментари по темата. за разлика от преди обаче, когато все четях негативни коментари, сега бързо се бяха ‘намесили’ ‘защитници’ (от ‘нашите’, ама и не само) и на мен не ми се случи желание да коментирам всяка изръсена простотия, другите се бяха погрижили.
имам си блог, шси пиша в него за това, макар никой от онези идиоти да не ме прочете.

аз не знам какво е гей-прайд, нито какво е гей-парад. не съм била на такова събитие, само съм гледала по телевизията. не знам и има ли разлика между двете. нямам очаквания за прайда. знам само, че ще отида (и да нямаше с кого, пак бих). знам, че ще има малко хора, които ще са нищо в сравнение с това по телевизията, в берлин например. тук някъде е и противоречито в мненията на тези, които сочат с пръст и се възмущават - защото те са наясно, че гейовете са дискриминирани (наясно са условно, за това после), което значи, че се крият, и същевременно имат очаквания, че на ‘парада’ (аз държа, че е прайд) ще има едва ли не тълпи, които ще превърнат всичко във вакханалия. стига бе, Аз нямам очаквания, а те - незапознатите - с ‘меродавно’ мнение по всеки въпрос! друго противоречие - хем имали приятели гейове, хем не им харесвало да се парадира с това. за какво става дума - ако можеш да наречеш някого наистина приятел, то ти го уважаваш по всички точки, което ще рече, че ‘тва неговото’ не е парадиране, че е гей. и същевременно всяка гей-проява на други хора е показност няква, задължително натрапчива, грозна и прочее, а дори не сме видели какво ще се случи на този прайд, хора! та оттук стигам до ‘нека ги има, но да не ми пречат’ - възможно най-тъпата реплика. според тодор е по-добре това да е мнението на хората, отколкото ‘на сапун’. е, вярно, няма база за сравнение. но след като вече не правят сапун от гейове, както са го правели в концлагерите, днес това е реплика по-негативна и от нямането на мнение по въпроса.
друго - за условното знание за дискриминация на гейове. това се превърна в онези думи и изрази, които вече се използват наизуст и в повечето случаи никой си няма понятие за какво иде реч. кое се смята за дискриминация, от какво са лишени гейовете, това си го знаем само ние (ако/когато го знаем), защото лично го изпитваме (ако/когато го изпитваме).
друго тъпо беше споменаването на някви розови прашки, които щели да се развяват от парадиращите. не знам, аз за такава информация не съм чула от ‘щаба’, нито, че ще има подобен дрескод. смешно е, бе! смешно е да си го представиш отново на фона на криенето. кво си въобразяват - цял живот криене, един ден размятане на прашки и после пак се крием!?!
и аз не знам защо трябва да го има организирането на такъв прайд и трябва ли изобщо, но не разбирам хората, които се притесняват от това. уж сме искали да сме приети, пък правим ‘парад’ на нашата различност. като има стрийт парейд с електронна музика, никой не си мисли, че хората парадират (в отрицателното значение), нали. пак е ‘парад’ думичката, но не навява негативни асоциации. защо?
още тъпотии са писали - не може да кажеш ‘днес гейовете искат права, после и педофилите ще поискат’. това са неща несравними!
или пък, че ще ‘парадират със сексуалността си щото нямат нищо друго’. разбира се, все едно няма гейове с професия, семейство, хобита и бла…
лека нощ.

чувствам го. неясно, но го чувствам. нов ред
искам да разкажа какво правих последните дни, но не помня. е, не точно. гледах индийски танци през ‘апаратната’ на червената къща, сигурно е било преди седмица, но цялото изживяване беше много позитиф, пълно с хора, вече не им продават билети щото просто трябва да стоят прави и непрекъснато идват нови и аз току ги упътвам за нещо, току гледам какво става на сцената, имаше и рисуване с къна, но нещо ме хвана срам, въпреки че и невена (от червената къща) ми викаше отиди да те нарисуват… осъмвах във весо, осъмвах в марта, сънувах мъжки топки, почти се напих, този път почти-то е по-силно от предишния, пак с мента, това ли е важното? пак действия без замисъл. въртящи се действия, въртят се в главата ми. направих нещо лошо, докато всички спяха и пак ме е срам. това ли е важното?….. оф, беше хубаво, потапящо, че дори не отидох на един изпит, пък там всички минали. ядосвам се понякога, когато не мога да обхвана нещата, не знам откога искам да имам контрол над всичко. глупости, знам го. и причината знам.
дете, хубаво е, нали. и се затопли, въпреки че дъждовете бяха страхотни. хубаво е, когато времето не ти пречи (уф, мразя да е горещо). и в докторската е хубаво, и като го няма тодор пак е хубаво, сега пея бийтълс с колоните през прозореца в неговата стая и съседката излиза да провери и се смрачава и ми напомня на самота и самотност, докато всички са на бритпоп парти, пожелах си да съм вкъщи и изобщо не учих за изпита на другия ден, а само писах писах, писах за дома си. дом, какъвто имам в бургас с всичкото му, което да го прави мой, красив и уютен. с многото цветя, които мама така успява да поддържа, а аз за няколко дни сама съм ги докарвала почти до смърт. дом, където е чисто, мирише познато, познавам всички звуци - кой шкаф сцърца, как да затварям вратата, за да не шуми, коя е последната стълба. когато се качвам на тъмно, колко мога да надуя звука от телевизора долу без да ме чуват горе и изобщо цялата тишина, която си пазим вкъщи и всичко и всичко. дом, където съм била загубена толкова пъти, само аз си знам; където съм се влюбвала и съм заспивала пак сама; където за първи път се целувах с момиче (горе в банята, хаха, а мама беше долу - ужас!). и после осъзнах, всъщност осъзнавам напоследък, че се оплаквам от глезотия, всичко, което съм писала за нямането ми на дом са глупости, измислици мои - м. вече няма дом като физическо място, а аз съм малката лигла - мрънкам, че всичко ми е наред. и после пак докторски, мартиновци, пламени, венети, зомбита на уайърлес в заимов, пой, пой, пой, въртим чорапи с топки и ‘растем бързо’ и хора спират да ни гледат, е не нас, по-опитните, и мартини изникват посред нощ без час за среща и не заспиват нито в последния автобус за у нас, нито преди всички, това го сторва жужу, и си правим наши чорапи, ама с леща! и е радостно, докато пак не спичам на тема дом и гледам със сълзи снимката на парентс колко щастливи изглеждат, радвам се, че вече са сравнително спокойни и вярвам - наистина щастливи, а аз нито пия като алкохолик, нито пуша като пушач, нито друсам (поне!), нито съм в лоша компания, а все съм треперещо щастлива и нещастна едновременно и не мога да контролирам вече тези моменти да не се случват пред хора.
мразя някои сутрини. всичко е до контрола. нищо. и с това ще се справя някой ден, уча се бааавно, венета знае колко бавно. подобни неща разсикваме и на този фон марта се опитва да учи по &*^%$*І+*%. много странен момент и последвалите го.
не по-малко странно е шашките да си говорим с бойко ламбовски по еко и протестни теми, той си води записки, пита въпроси като за непросветени читатели, снимат ни и следващата събота очаквайте във вестник ‘сега’ (95% сигурно, хаха) никому неизвестните калоян, марто и дете с еко приноса си за българия и света!
а преди това да стане ние пак обикаляме из софия, почти се къпем на една чешмичка, че и сапунче имахме, подмятат се въпроси за четка за зъби, въртим леща в чорапи (пък аз вече си сложих топки в чорапите), венета учи нас, ние учим калоянчо, едно момиче учи момче на тромпет до сфумато. после е театрално, гео-еговско, мижанка посред нощ в борисовата. и само 3 изпита за септември, взех най-важния. я герой!

* закъснели снимки и инфо за велошествието от 15 май ей тукинка

*52 червени драскотини само по лявата ръка. по другите места няма какво да броя. на другия ден повечето ги няма, останали са само дълбоките. 52 е символ. it coulnd’t be better.

*мария се дразни на ева заради ц. аз си мисля ‘на ти, всичко се връща’ и едновременно се чувствам по същия начин, но нищо не й казвам. трябва да нося сутиен, нали съм жена. даже съм леко почнала. тошо дори ме пита ‘защо!’. пита ме и как съм. не съм.

*като бях малка никога нищо не си исках, дори сладолед. ако ме попитат, тогава. сега пак нищо не си искам. но и никой не ме пита. а и сладоледа сама си го купувам. в петък се очаква ексклузив колетче със сандалите ми и буркани с манджи. за три години ще ми се случи за първи път, ексайтед.

*днес се чувствах като бог рано сутрин-8ч. в леглото си, с пухената завивка, по къси панталонки и пижама, сънувала някви неща по курсовата, заспала с анализи в главата. бог, на който не му се става, но се наслаждава на всяко леко движение в някак уникално мекото легло. въпреки че бог никога не е бил дете едва ли не.. за четирите часа сън сякаш ми се случиха много неща. ако имах сили да мънкам или мъркам, щях. сега трябва да имам само сили да напечатам курсовата, макар и не изцяло, защото ми го няма френския текст. пита се: колко наказателни точки още ще събера?

*иначе тютюна го изпушихме, тошо още не е взел още. жужу живее при нас и стават странни неща. на печката ни й се развали кабела нещо (мищо, ти който си на небето, помогни) и караме на пресата за сандвичи.

*иначе гледах яко филмче в офиса на Джемини за 17-ти май, мим и изложба за нощта на музеите, и брутална постановка в учебния на натфиз, празнуаха 60 години с 36-часов маратон.. видях си сикрет френда там, хаха, май не ме позна. но после едно дълго нощно топло прибиране с калоянчо с лежане в трева и заобрградени от кучета. тодор ни посреща с бира в 3.30.

понякога сякаш нещо се грижи за мен, и когато стане съвсем безнадежджно, или в случая не знам точно какво, но някак не-спокойно ми, от онова неспокойствие, което не харесвам, и идва на помощ нещо - в случая един истински да!ден. със стоп до пловдив (където множеството спрели коли за една катастрофа по магистралата едва не ме разплаква от радост колко много хора са там, за да помогнат) за великия еко фестивал, на който има основно 20 човека, но поне стоят там цял ден. с велика старинна баня, която можеш да наемаш за подобни и културни събития, със спокойствието и слънцето на пловдив, който е взел най-хубавото от бургас и софия. с хората, с които не се запознавам, но постоянно засичаме из града, докато сновем за храна, газ или разходки. с двете ‘интересни момиченца’, особено едното - цветно, живо, ще прелее от живот, с талант да говори безспир, което успява да ни покани в града си, да ме напрегръща, да ми се наусмихва, да каже чао и ‘пак ще се видим някъде’ и накрая да я засечем пак там, където ще спим и да споделя чувала си с нея и пак да ми се усмихва на всяко обръщане в прекрасната квартира с прекрасни дървени неща, всякакви музикални интструменти, наредени книги по земята за психология и множество спални чували, явно чакащи там да спят поне 15 човека, за да стане и еко нощ. въпреки че в един момент спичам, почти незнайно защо, освен, че зверски ми се спи, а тогава ставам злобна и почвам да мисля само отрицателни неща, да си навивам депресивни мисли, които знам, че ще се окажат верни. и после сутрин с тибетска приказка и чай на балкона.
хора, пазейки природата, пазите себе си.

някво усмихнато щастие и обич и доброта към всички, когато пристигаме на мястото на началото на шествието ‘Рила ни е мила’ - Славейков. с плам и мАрчин. полицаи отстрани, кола със светлини отпред. спираме трамваи и ‘представяш ли си сега каква негативна енергия се насочва към нас от трамвая’, а всъщност повечето хора се усмихват и ни махат. а ти представяш ли си самба-групата каква тумба-лумба (не мога се отърва сега от тая дума) правят най-отпред и аз току напипвам ритъма на една от трите мелодии, които свирят, защото някогаааа там отдавнааа и аз съм я свирила вееееднъж с тях и все казвам на мА. кога свирят нея. и още повече вдъхновение, когато сме спрели на едно кръстовище, защото минават учители - те ни махат и свирят, пляскаме си едни на други. светофарът показва червено, но си продължаваме по пътя, защото улиците са отцепени.
‘виж, минаваме на червено’ - аз.
‘ние коли ли сме?-мА.
‘да, а някои са и трамваи’-аз, гледайки към релсите.
по пътя си срещаме още учители и винаги се поздравяваме, трамваите също. самба-групата определя темпото на вървене, кога спиране, кога продължаваме и така стигаме до Президенството, където учителите са завзели целия тротоар пред Министрески съвет. на мен са ми само метафори в главата - двете армии се срещат, Тигър и Ефрат се вливат в едно и ми е едновременно смешно и възторжено. и като гледам как ‘двете армии’ се поздравяват взаимно със свирки, инструменти, пляскане и викане, си мисля само за едно ‘Революция’ - всички институции са ни наблизо! революция няма, но после има концерт за случване и много умно разположени масички с подписки. хора с колела, раници и нструменти и докато чакаме да положим подпис, мА сочи да съм се обърнела надясно, след много въртене намирам този, когото трябва да видя. здравей, Марта! а тя е толкова приятно неадекватна, че почти и на мен да ми стане такова. мисля, че я изплашихме. после се връща да ме прегърне, но все още мисля предното изречение и установявам, че наистина си прилича със снимката
следват: хоро на супер яки гайда, тъпан и таракбука, Балканджи, които не ми харесват, някакви други и чаканите Остава, които пеят едва 4 песни.
още в рубриката: огньове с pearlsgirl; много красиви хора, в които се влюбвам; още красиви хора; чипс и бира и сравнително малко фасове по улицата; танци, танци; Весо с колелото и аз, карайки колело в ношна софия (о, богове!), малко студ, много смях и хубави хубави неща/работи/хора/спомени/идеи/т.н.

АКТИВИЗЪМ ПО БЪЛГАРСКИ или stop existing, start acting!

Всички в България сме активисти! много ни бива. с каква лекота се подписваме в подписки срещу застроявания тук и там (няма значение къде) и цъкаме с език като гледаме новините и някак се чудим на тези, които седят с таблата и събират подписите.

струва ми се тъпо да изброявам какво може да направи всеки, защото всеки знае какво може да направи. но не му се занимава, защото ‘че какво може да направи един човек’. да, един не не може, но не само на един човек му пука за околната среда. колкото и да не ти пука, ти също дишаш този въздух, пиеш тази вода и те засяга нивото на световния океан, а децата ти още повече.
ще изброя пък, що не:

- престани с найлоновите торбички, купи си платнени торби, или си уший! или ако толкова ти харесват как шумолят, запази си няколко и си ги носи всеки път в магазина, за да не ползваш нови. не ми обяснявай, че после пак ги използваш, и то за боклук-него можеш и във вестници да увиеш. никак не е толкова трудно да ги носиш в каквато и да е чанта, дори не тежат! помисли си само какви други глупости мъкнеш. чудя се и къде се дянаха тия баби дето навремето търчаха с мрежичка до кварталния магазин, а сега искат торбичка дори за една малка покупка, въпреки че живеят на две крачки.
- изключвай си зарядното от контакта като ти се зареди телефона, и изобщо всякакви други устройства за преобразуване на ток. иначе пак дърпа енергия, тоест електричество, тоест повече вредни емисии от въглероден диоксид в атмосферата. не, дърветата не могат да се справят вече с индустриалната революция, а и нали ги сечем и палим с пълна сила поради всевъзможни парични подбуди. вземи и енергоспестяващи крушки (ФАКТ-ако всяко семейство в САЩ смени само по една обикновена круша с такава, емисиите от въглероден диоксид годишно ще се намалят с толкова, колкото вредни газове изпускат 100 000 автомобила), изключвай телевизора от копчето и компютъра от контакта.
- намали пластмасата - не можеш ли от вас да си наливаш малка бутилка с минерална вода, вместо всеки ден да си купуваш нова и да я хвърляш на боклука. а ако можеш и да намериш откъде да наливаш вода-извор някакъв, още по-добре. и стига с тез пластмасови чашки и всякакви прибори за еднократна употреба, другите са по-красиви.
- дори и фас не хвърляй на улицата! какво стана с едновремешните соц-принципи и правила против изхвърляне на боклуци ей така? хората от това време са живи, но защо нито те не могат да дочакат поява на кошче, нито децата им. къде е тва възпитание?
- изхвърляй разделно - и не само това-насърчавай семейството и приятелите ти да правят така, че и чужди хора. омръзна ми от битови отпадъци в синия контейнер. знам, че самата кампания по разделно събиране на отпадъците не е много ясна - нито защо, нито как, но ако на някого не му е ясно обясни му! и се интересувай къде и дали се рециклират!

мога да кажа толкова неща още, но не искам да е лекция, а и вече стана дълъг поста. най-важното е интересувай се! от това, кое е вредно (храна, методи, дрехи дори), кое изисква прекалено много енергия, вода, изкуствени материали за направата си, кое замърсява ужасно много.

участвай! в опазването на околната среда - твоите планини, твоите реки, твоите морета, твоя заден двор. участвай не само със случайно участие в подписки. на много българи им липсва точно това - инициативност, ентусиазираност и активност.
не говоря наизуст. ако ме видите наживо това не мога да ви го обясня по този начин. но го мисля. и опитвам да го правя.

http://blogactionday.com/
там пише.

запалили са факлите, когато отиваме и вече не ми е така смотано, както преди половин час, когато висях пред бившето БСУ с всички хора, които обикновено висят там и пият и карат скейт и ми стана супер тъпо и неадекватно сред тях и как никого не познавам и само си гледах телефона и накрая се върнах във Вилекула при нели и мишо. и добре, че е петя, за да е с мен, а и знам, че би познавала някои от хората там. и се появява владо, който бях забравила, колко е голям и висок и го хващаме двете под ръка по пътя до терасата. движим се бързо, петя се поздравява с много хора, ние с владо се следим с очи, някой тарамбучи приятно. сядаме на летния татър, където верно ще ни прожектират филмчета и аз го чаках това с нетърпение. студено е..и яки снимки на бг природа, да не повярваш даже. с владо топлим петя, а типът, с когото се запознахме предния ден и карахме колела до сарафово, се е появил и си говорим и коментара на п. ‘май днес на теб ти се лепват всички луди’, ‘не, запознахме се вчера’, ‘оооо’. но студеното си казва думата и по средата на филмчето за пирин търчим до най-известния и оборотен магазин в Морската - аз за ромче, те за не помня какво. като се връщаме, някакви познати на владо си тръгват и ни дават едната факла и се греем, прегръщаме и духаме в длани. и понякога мразя всички онези ‘активисти’, които уж са дошли за ‘каузата’, а всъщност само се събират и пият и се смеят и си спомням за миналия 17ти май в софия, когато се получи точно така и се бях разочаровала, и бяха оставили едва ли не само на мен и на едно дете на 14 години да раздаваме листовки и да информнираме хората ‘за кво се борим, по дяволите’.
и когато всичко свършва гасят факлите и с петя се насочваме уж да се запознаваме с момичето без коса. п. се познава с тази, която събира факлите и тя тъкмо вади едни дълги свещи и тях да ги палим (що ли) и трите в един глас ‘калинкиииии’, оказва се, че по едната има восъчни калинки и после вика една друга да ги види ‘наистина са калинки’ и с петя стоим с по една такава запалена свещ и гледаме към онова момиче. ‘айде гасим’, казва другата и прибират нещата. приближаваме се и не знаем какво да и кажем (владо решава той да ни запознае, ужас). и по-скоро само си говорим помежду си и нищо не става и се хили и дори не виждаме кога си тръгва, владо й научил името и че е със сестра си. после разпитваме някъв тип за нея, който ни гледа подозрително (’е, как така накъде тръгна, за какво ви е?’) и особено мен, защото ‘теб съм те виждал в изгрев’ и половин час да му обяснявам, че не живея там, нито някога съм, но работих известно време, и че не, не съм от 35и блок! някой раздава безплатни вестници ‘свободна мисъл’, яко.. една от организаторките ми сочи откъде да се запиша в мейлинг лист, като й казвам от кои други получавам мейли и разбирам, че тва не че е първата проява за природата в бургас, на която аз участвам, а че е първата изобщо!
как се пикае с кърпичка, с която някой си е бърсал носа преди това и с петя, клекнали - обмяна на опит за пикаене по градинки с липса на кърпички въобще. владо си тръгва с подозрителния младеж и го навиваме да го разпита за девойката.
и после с някъв друг тип си говорим за педерасите как го сваляли по влакове и т.н. и се казвал Дрогата - ‘аз съм дрогата, ве!’, добреее. още предния ден като го видях ми хареса пънкарското му излъчване с гащеризон с прилепнали крачоли, Англия братче! и продължава с тва как мразел педерасите и изведнъж дава нова посока ‘ааа, лесбийките са мноо яки’ и аз падам да се смея. и петя се включва в нов разпит дали познава онази девойка и казва, че е бисексуална и за някви тройки споменава, господи. ‘вие гаджета ли сте?’. после си споделят годините, той си вади личната карта да потвърди, че е 89, невъзможно! изобщо не прилича на толкова малък. онзи тип с колелата от предния ден пита дали не иска да ни изпрати донякъде, смея се, на него му става странно и си го казва…
появява се някакъв дядо, която прегръща петя, но тя му се изплъзва, хваща ме за ръка и избягваме оттам ‘тоз е педофил’… нови храсти, нова обмяна на опит за кърпичките и вървим страшно бързо. хайде, пица. ромът ме е замаял. всичко ми се случва бързо. отхапвам парче пица, топя пръсти в чесновия сос, друго не помня. и бързането. и изпращането както преди. ‘да, мамо, до блока съм’ и после чао и също така бързо се прибирам и разбирам, че дори няма 12ч…

…….квантова физика……………..илюминати…….. за водата…….тъпизми……….нищоправене……. студ и тролеи в задръстване….. без ред………………..катя и няма да разкажа историята с ‘общите познати’…………………..мокри чорапи в обувките и бели маратонки………………………….. котката бианка и ‘котко, искаш ли да ти покажа детските ти снимки?’………бебето Далия аха да каже нещо…….. играчката не е предназначеназадецапод3-годишнавъзраст…… самба и свирене…………деситата идват в повече, НЯКОЙ НАИСТИНА ТРЯБВА ДА ГИ ЗАБРАНИ СЪС ЗАКОН!…….не помня какво се случи……….. ром за стопляне и се напивам почти…..ръководоство как се влиза пияна в офиса на орифлейм……… и се заспива миг преди да влезе м. в стаята, защото катя не ме остави намира… топло… одеяло…… аромати някакви…. и блузи хубави……. и очи хубави…….и ще пътуваме ли……. и изпуснат влак, но нали има друг, в който много спя и после пространствата и времето са странни……. ту се забързва едното, ту другото и кой знае къде сме……… в студа….. ром след ром… ледена пързалка наблизо……. после е… е………. еееееееееееееееееехубавоеееееееееееее.. пък… а после е гадно, до зеленост гадно, но от гадното зелено, не като якето ми, не като чорапите… и вкъщи… смърт. чисто буквална……..плача, почти не знам защо…… баща ми сам на работа…. аз сама болна вкъщи….. другите са другаде…………. и някакво ужасно съвпадение, смъртоносно съвпадение…………телефони звънят…… и разбирам, че пак са ни обрали и ми се чупят кости много бавно…. и после как няма да ми се стори, че празниците дошли много бързо….
това е единсmвеното засега адекватно обяснение.