детски му работи

и днес е едно такова, не знам какво му е таковата.. не исках да си слагам очилата..беше ми прекрасно без тях.. и лилавото става по-тъмно, но всъщност по-сериозното е цепнатата вежда, кво ли й е сериозното, не знам… но ми харесва да се наблюдавам в огледалото и особено сутрин, за да видя променените цветове през нощта. и никой непознат не би ми повярвал, че съм паднала, биха били убедени, че някой ми е стоварил юмрука си. а защо ли, питам се аз, какво съм направила. може би съм откраднала халба sarajevsko pivo и този път са ме пипнали.. или съм свалила нечие гадже (да, бе, представяш ли си).. или съм се разхождала посрещ нощ сама и предразполагаща към насилие. по-глупави неща не бях измисляла. ядох царевица.
петя заминава за холандия астрономически утре. ухапах я по вратлето да си има спомен от мен още няколко дни. каза ‘болииии’ и ми го върна. оставих я да ми разказва с най-големи подробности за красивото място където е била днес, за плановете си и се усмихвах и я обичах, а тя изглеждаше толкова спокойна и владееща положението, както само тя може да бъде.
‘зелен вятър пърха под вратата на тъмна ябълка’ е по повод, че граматиката не се интересува от логическите връзки между думите в изречението, което го пише в учебника на георгиев и дуриданов по езикознание от хиляда деветстотин и соц година с цитати на ленин, маркс и задължителното споменаване на империалистите и буржоазното общество.. пак там ми дават примери за видове абревиатури с думи като ТКЗС и ‘изпълком’. стилно. и онова велико изречение ‘на частника свинете са в кочина и ги пасе свинар, а а в ТКЗС-то те са в свинеферма и за тях се грижи свиневъд’… ссс….сссвинско…със зеле.. в сърбия му викат купус. двеста динара на гуча. 150 по други места.
а цветът е все същият - кафяв.
22:22

манчестър станаха шампиони!!!
не спя. особено вечер. а и последните сутрини са съвсем астрономически погледнато сутрини, най-късната започна едва в осем… има и такива дни. сега са ми особено дълги не заради лятото. днес се опита да стане голяма буря. бях й се предоставила да ме прави на каквото поиска - за първи път по къси гащи (открих сезона!), по тениска (тоест без яке за всеки случай в раницата), освен това вървях насам-там, то капеше едва, цялото небе станало мръсно метално и не ще!
изчетох преди малко цял един блог. аз! е, не че не датира едва от март..
вчера ми се случи за първи път от много време - задушаването. не така силно както някога, но задушаване. а бях сред хора, бях на улицата, на светло, обикалях в пилеене на време, пиеше ми се бира, но не.. обикалях и единствената позитивна мисъл ми беше, че няма как в такива моменти да не се случи нещо хубаво. напоследък някак ми се получаваше. кофти, кофти и изведнъж щастие, живот. сега не очаквах това, трябваше ми някакво малко чудо, може и без прилагателно, кавото и да беше, щеше да е чудо. видях едната от двете си яки колежки, но говореше по телефона и подминах. чудо, дайте ми чудо, защото безумният ми поглед блуждаеше през слънцето. и в такива моменти почвам да звъня на хората, но никой не е авйлъбъл тук и сега. няма ми чудото.
пише ми се по иначе в блогъ.. сега не се радвам. миналата година в бургас пишех разни забавни неща, беше ми като цяло забавно. а силвия снощи с нейните въпроси за как съм и иска да й обяснявам. казвам й само, че съм в най-големия си филм, но пред нея не минават моите измъквания, тя пита сериозно, иска да й отговоря също сериозно, пита пак и пак и без да е досадна, директно, и ако й бях дала малко отговори, щеше да уцели в десятката. умее го. аз пък има хора, пред които нямам против да се предавам, ако успеят да ме накарат да говоря. а силвия по принцип е доста проницателна (ах, риба), но снощи каза, по повод тва, че живея с тодор, че е невъзможно двама души да живеят заедно (или да са близки приятели) и нито един да не изпитва влечение към другия. ако не изпитвали влечение, значело, че не били такива големи приятели. което ме подсети за една реплика от ‘секс’н’дъ сити’, която ме беше разбила с верността си ‘ако не харесваш приятелите си сексуално, то кого другиго!’ и ирина се присъедини даже в ‘спора’. аз им обяснявам, че невъзможното е това да е истина, а те не та не… запетайка там някъде..а след като се изговорих в това да докажа, че тошо няма мераци, решиха, че тогава имам аз и едва ли не ‘алелуя, несъзнателно е, признай го пред себе си най-вече’ (днес казвам на тодор ‘е, признай си, че ме обичаш’.. и той е потресен).. други два абсурда при силвия са, че въпреки всичките ми отрицания и т.н. продължава всеки път да ме пита как е П., какво прави. аз обяснявам, че този човек не съществува вече! и другото - като ме пита за гаджета, поставя въпроса ‘има ли жени, а мъже?’ поне вече отдавна се отказах да отговарям, че не си падам по мъже. тя твърди, че понеже не съм ‘пробвала’ и не може съвсем да съм наясно. поне като бях на 18 така разправяше и викаше ‘абе пробвай, може ти хареса’. разбира се, ако поставим въпроса ‘ако една жена не е пробвала с друга жена, откъде знае, че няма да й хареса?’, ще почнат измъквания ‘ама не е същото’, нали… знам си аз, този въпрос го поставих дори на леля ми, когато тя ми постави другия.. да, бяха луди години тогава, щом и с леля ми съм говорила за това. ох, задълба ми се по темата… сетих се много неща.. например, че под ‘пробване’ се има има предвид само секс, жалко (пак същия цитат на анели ман ‘приятелството е доверие. а доверието е да се пробваш.’). неведоми са пътищата на пресичането..
тази нощ, за разлика от предишните, не се очертава да спя дори три часа.. сега ще се позанимая със слагане на ударения, а имам и контролна утре, за която не знам хилядата думи. толкова са.
ако някой се сети за работа, подходяща за мен, да пише, да каже. защото сериозно смятам и септември като не си взема изпита, да се откажа от ученето. а точно в момента усещам, че в шибаната ми курсова работа няма грам анализ, а само преразказ под една или дуга форма. мамо, затънах..
върнах си малко писането, усетих го..
хайде, почва ‘за децата’:

чийс!

всичко ми плаче за сън!

* закъснели снимки и инфо за велошествието от 15 май ей тукинка

*52 червени драскотини само по лявата ръка. по другите места няма какво да броя. на другия ден повечето ги няма, останали са само дълбоките. 52 е символ. it coulnd’t be better.

*мария се дразни на ева заради ц. аз си мисля ‘на ти, всичко се връща’ и едновременно се чувствам по същия начин, но нищо не й казвам. трябва да нося сутиен, нали съм жена. даже съм леко почнала. тошо дори ме пита ‘защо!’. пита ме и как съм. не съм.

*като бях малка никога нищо не си исках, дори сладолед. ако ме попитат, тогава. сега пак нищо не си искам. но и никой не ме пита. а и сладоледа сама си го купувам. в петък се очаква ексклузив колетче със сандалите ми и буркани с манджи. за три години ще ми се случи за първи път, ексайтед.

*днес се чувствах като бог рано сутрин-8ч. в леглото си, с пухената завивка, по къси панталонки и пижама, сънувала някви неща по курсовата, заспала с анализи в главата. бог, на който не му се става, но се наслаждава на всяко леко движение в някак уникално мекото легло. въпреки че бог никога не е бил дете едва ли не.. за четирите часа сън сякаш ми се случиха много неща. ако имах сили да мънкам или мъркам, щях. сега трябва да имам само сили да напечатам курсовата, макар и не изцяло, защото ми го няма френския текст. пита се: колко наказателни точки още ще събера?

*иначе тютюна го изпушихме, тошо още не е взел още. жужу живее при нас и стават странни неща. на печката ни й се развали кабела нещо (мищо, ти който си на небето, помогни) и караме на пресата за сандвичи.

*иначе гледах яко филмче в офиса на Джемини за 17-ти май, мим и изложба за нощта на музеите, и брутална постановка в учебния на натфиз, празнуаха 60 години с 36-часов маратон.. видях си сикрет френда там, хаха, май не ме позна. но после едно дълго нощно топло прибиране с калоянчо с лежане в трева и заобрградени от кучета. тодор ни посреща с бира в 3.30.

толкова ли е трудно да запомните какво не харесвам да ям. 4 неща са. едноцифрено число. магданоз, ананас, агнешко и диня. лесно е. и не, не съм решила да не ги ям, за да съм по-интересна, или за да приличам на леля (по магаданоз), не е въпрос на избор, нито е от вчера, татко, мамо, сис, бабо, дядо and additionals. ама толкова е тъпо всяка година, всеки сезон да се учудвате, да ме питате откога не го ям тва, да казвате, че се правя.. тъпо е, бе! нито съм злояда, всичко си ям, на години съм вече! 4 неща запомнете, повтаряйте си ги преди сън, напишете си ги, татуирайте си ги. само не ме питайте ‘пъпеш ли не ядеше или диня.. ама ти ли беше всъщност’.
а сега вкъщи има ананасова торта и дроб-сарма. татко пусна тъпа реплика за агнешкото, но после дойде и ми донесе от тортата - махнал ананаса и сложил дюлево сладко : ) sometimes he’s right, sometimes he’s wrong..

накарай ме.
накарай ме, аз ще се съпротивлявам.
ще те удрям през ръцете, но успей.
не, не ме наказвай. не е това.
не ме насилвай. не е това.
уплаши ме, за да поискам сама.
изкови моите ‘не’ в ‘да’.
и това не е игра.

исках да пиша нещо тук. но забравих бележника си вкъщи. следващия път вече ще съм написала, каквото исках и това съобщение ще го няма, йе! (малката гергана тръгва на училище в първи клас. майка й й казва да върви на зиг-заг, за да не я застрелят…малката гергана едва се добира до училище, защото чантата й тежи 95 килограма…. - не, постовете ми няма да бъдат толкова весели.)

кво друго освен, че вися все във фейсбук ли?
…всъщност си мисля за прегръщането като такова и какво общо има то с мен в частност!
оплакването е следното - има едни хора такива, хубави, прекрасни, които винаги ме прегръщат много силно и аз се стъписвам - по дефолт заради любимото ‘защо’ и защото се усещам, че аз съвсем не мога така да ги прегърна. или си мисля, че ще им сторя нещо, което е тъпо, или - в повечето случаи е нещо почти необяснимо, защото е свързано с някакви…не знам с какво. спирам до необяснимо. не знам и защо в малките часове ме обземат такива безумия да пиша. все едно съм пияна.
прегръщането е хубаво нещо. стоенето пред фейсбук не. ири, защо!
прегръщането освен това ми е свързано с усещането за неадекватност и неспособие от моя страна при всякакъв физически контакт. и затова аз сама да тръгна да прегръщам някого си е ехеее постижение някво (е, не във всички случаи, сега като не сме се виждали е друго нещо, или за рожден ден и на високосна година-тва с годината май го прочетох някъде наскоро, дори днес, но не помня къде). не съм съвсем хоуплес, знам. и отивам да си лягам.
това ще ми е третата нощ в чаршафи и пижама от около 2 седмици. просто защото за това време за трети път ще спя у леля ми. не знам що се скарах със спалното си бельо та не му обръщам грам внимание!

не. няма да стане така.
ако все описвам в заслепяващи подробности какво ми се е случило и му се радвам 5 дни след това, следват 2 неща: 1) дълги постове; 2) никакво учене.
някои пък успяват много тънко да минат усуквайки ключови думи от случки и така създавайки някаква ултимът формула за постване, но така не се разбира историята. а за мен тя е важна. и не че утре няма да ставам адски рано-среща 7.30, за да пием кафе с мартин и Шашка при баба туркиня ‘в керамични чаши’, но си стоя още и не лягам, ебаси.
ирта, ако четеш това, важно е - с мартин искаме да има Зайче!
продължавам повече от седмица да не съм си обличала пижамата и да не съм спала точно в чаршафи; поради следните 3 факта: 1) съм някъде другаде; 2) са хора у нас; 3) свикнах. някъде в промеждутъците успявам да се изкъпя и пак да изляза. дете, не си се променила. учи! взимай пример от тошо-но само в това!
в стаята си имам вече ‘кръглата маса’ - наистина е кръгла и е маса, намира се на земята, защото краката й не могат да се инсърт-нат. снощи на нея се проведе конференция за 8 декември, която уж завърши с решение за ходене в Букурещ, но накрая аз и шашка-калоян се отказахме в полза на бъдещето ни мирно съжителство с хората, с които щяхме да ходим, така си мисля. абе глупости, просто настана масово разделение и това щеше да продължи и в Букурещ и тошо беше ненужно агресивен и се държа по-детски и от мен. оф не исках да пиша за това, а само за масата. и си казах, че този пост ще е кратък.
случи се - 2 перални пране в леля ми (ааа, не всичко беше мое). прауд и ще мириша на ленор, подушете ме.
пожелания-да спра да мисля глупости за Ирис, а да напиша важната част.
следва - дес да е в софия поне утре, а нели другия уикенд.

не очаквах така да завърши деня(тоест да не завърши-както пише марчин-един ден преминава в 2-3 следващи), а тази клавиатура е толкова странно съставена, че все опитвам да натискам други бутони.
на кратко-за мишовден сме в мишо - 2 шашки (мА. и аз), една ирта, която да ме прощава за онова дето не ми се точно сърди и един мишо без да се смята факторът ‘братовчед мишов’. бтв, сега при мен е 7 сутринта, а как стигнах дотук, ами ето как! : почва да се тегли и гледа Монти Пайтън, аз обаче заспивам, дори съм спала докато е ставало и Футурама гледане, но после става едно шумно и дете вече не може а спи, а тъкмо се е затоплило и му е хубаво. и сега те всички спят кой където свари, аз сварих за директорския стол пред комп. и като се почна едно ровене по хомили-поща-блогове, па и накрая фейсбук, в което баси-имам регистрация. търсех и аз не знам кво търсех, но не намерих нещо задоволително. преди малко изключих духалката и вече треперя. пак я пуснах. а огладнях толкова зверски, че направо ми се повръщаше и довърших някви спагети с кетчуп.
написах си домашната по едно нещо и с гордост щях да я дам, ако ми я поискаха, но изведнъж изниква, че конференцията с Линч ще е баш по това време. сори, г-н Сунгарски, ще се видим другия петък. сега ще се представяме, че сме от вестник Стандарт, а като ни се усъмнят в детските физиономии с мА. (еле мойта), ще си ‘признаваме’, че всъщност сме от някво училище. и ми е едно такова, че ми се ще след всяка дума да пиша по едно ‘ебаси’, ама на, не става, ебаси! насочих духалката към себе си. мишо ще му звънне телефона точно в 7.30 и трябва се изнасяме кой откъдето. искам този ден да свърши с чисто бельо, но за целта трябва да пера. господи, колко прости постове има в тоз блог, господи!…
всяка вечер си пиша за Ирис. когато стане достойно дълго и поносимо за четене, ще постна. Нели, по-дълго е от обикновените ми 2-3 страници на уърд.
…май им е топло, марчин са е отвил чак, но няма да му гъделичкам краката.
предната подобна безсънна нощ портокалов сок ме върна към живота за доста време, сега трябва да си потърся…и шоколад.
по дяволите, за трети път сънувах, какво да направя!

2 ноември, evening-night, стая

днес:
Ръсиш си калцонето с кетчуп.
Ръся си баничката с кетчуп.
Говорим за любов. За раздели. за чакане. За Риби и Скорпиони (като вечна и изконна тема при нас).
И ми се ще да те пребия с тая пластмасова половинлитровка дето си я взела, щото все не разбираш като ти обясняват хората и упорстваш още да ти обясняват и мноо ме ядосваш. И почти ти се карам, щото и без това само майка ти си позволява да го прави и явно ти е малко. Затова си използвам привилегията да те ‘навиква’ всеки възможен път - да видиш и ти какво е някой да се опитва да ти набие нещо в главата, а ти да не отбираш. И се измъквам с изрази като ‘ти си зле’, за да не изпадна в прекалено лични отклонения, защото приемам разговора по тази тема именно за такъв и ти много добре го знаеш и се възползваш като ме караш да отговарям на ‘какво ми има’ и фундаменталния въпрос ‘какво ви има на Рибите’. няколко отговора от днес, и такива, които пропуснах.

• Не, любовта не е религия.
• Да, любовта е религия.
• мълчим преди да се доверим и избягваме сериозните теми.
• като проговорим обаче и се шашкаш какво сме премълчавали (тва го разбра вече)
• (Хрумна ми идея за книжка ‘User’s manual за Скорпиони: Рибите)
• Не можеш д ани отнемеш или отречеш вярата, че едно нещо е съкровено, докато ние сами не го пуснем да отплува.
• Приеми горното. Не можеш да го разбереш! Просто го приеми.
• Престани да мислиш, че другите виждат/помнят това, което и ти.

Защо си говорим за такива неща между 2 банички, между 2 зелени светофара, по магазините втора ръка между продавачките, лошо миришещите дрехи и зле облечените хора? Докато се прегръщаме, държим съмнително з аръце, гледаме една на друга бельото в пробните, почти ти крещя на кръстовища и ти се карам да не хвърляш фасове по улицата, а ти сякаш напук на всичките (и вече вечните) ми укори (щото сега Аз искам да се научиш) казваш колко ти е хубаво с мен и като те водя до чешмичката на Театъра, едва ли не, се изумяваш дотолкова, че да ми заговориш как ти липсват интелигентни хора (а аз да почувствам каква мъдрост е вляла водицата от чешмицата в кухо-тсърдата ти главицаТА)?(едно изречение, завършващо с ‘?’, защото е като продължение на предното.)

И гледай колко просто пиша и пак нищо не обяснявам и не става ясно. Ти поне си имаш оправдание, ако някому не стане ясно от твоите писаници и говореници - впускаш се в истории за хлебарки, котки, портокалови дръвчета (които растат наобратно!), феи, разкази от 3то лице, от 2ро лице, обръщаш се към себе си и други, които са ми неразбираеми (примерно). Или прилепно. Приспивно. Прелетно. Прелестно. Словесно. Ужасии!

И от толкоз обикаляне аз да си купя само една (пак) риза, а ти само една блуза-жилетка-пуловер. шси помисля дали да ти върна парите. Може да ги сметнем за ‘такса съвети и обяснения’, за 6лв ли си сега!

*един бол=12. 12 бола = 1 сюрия. 12 сюрии = 1 билюк…. 12 бола сюрии!

*Още на никого не съм казала, че искам да ми се подари хубав черен химикал, а вече го очаквам все едно като коледен подарък.

*Самоков и Будителите - нямам сили да пиша от смях и планове за още и още куклен театър.

и между другото, леглото го заковахме. до следващото счупване, ебаси

29 окт, morning-бщро-кафе-супа

*Опитвам да стигна до теб по най-трудния възможен път. Най-непознатия тоест. И това не е метафора, а съвсем буквално стъпих в непозната земя, където практиките са други, а думите означават това, от което повечето се страхуват. Но аз тръгнах по този път с малка надежда, че все отнякъде и ти ще се появиш; защото ме предизвика. и все пак това май е и единственият възможен път, където мога да те мярна. Надеждата е малка, така че, ако те няма, ще го преживея (мразя пословицата ‘това, което не те убива, те прави по-силен’ - толкова употребявана и толкова изтъркана вече; по сигнатури, по блогове, по тефтери. Хора, измислете си ваши изрази, но и ги рефрешвайте). Но нека го има този непознат път път като възможност, защото ако не стигне до теб, може д астигне до друго - отдавна не съм изследвала психиката си. И като всеки нов път трябва да се сблъскам с какви ли не препятствия - много фалш, много патос, много пошлост, от които засега някак умело успявам да избягам. Не знам с какво се захващам и няма повече да се превъзнасям, че и аз ще стигна до патос.
И изведнъж в съвсем друга ситуация, съвсем други хора ми казват ‘… може д ая познава’ и откриват едвали не нов път пред мен. И не знам дали да се изплаша или зарадвам. Просто ще продължа да хрупам Зайо байо. Сметана и копър, то се знае!

afternoon;alone
*Oпиумни сламки. Споделяй

*Пием бял чай. Бъркаме с малки лъжички, сякаш има какво да му се бърка. Трябва да го пием по-бързо, защото е студено и ще изтине. Прозорецът е свален, защото е на поправка и малките шумове отвън долитат и вътре. Капе си леко. цял ден е така. само по едно време реши, че сериозно ще вали и стана едно тъмно посред обяд. В отсрешния блок запалиха лампите. И ние запалихме, защото пишехме. После отмина и тихо капе. не мокри пода. Не е и студено чак толкова, а тръбите са топли от съседите.
Пием чай. Лъжичките машинално бъркат, а дори захар не сме сложили. В стаята има акустика, защото е голяма, а няма достатъчно мебели. Един голям гардероб би свършил чудесна работа, но не би. Изкънтява дори, когато телефонът ми кука за смс.
Пием и пушим. Мрачно е, но не включваме лампите. Димът излиза през липсващия прозорец. Другите стъкла са опръскани с капки, някакви листа безшумно си падат, усетили приближаването на вятъра. А тези, които остават по клоните, зашумяват от вълнение и се подиграват на падащите. Не ме бива в подобни описания. И спирам.
Пием бял чай (с мляко). Аз и моята вярна възглавница.

*We drink white tea
but we think it’s opium.
The absinth is absent.
We are in a fridge.
We are the ice.

But we are still mice.
Damn you in the dungeon.
Damn you - you’re a pigeon.
… and perhaps it was opium.
‘cos there’s no white tea in the stores.

каква е вероятността да вървя в бургас, по гурко къмто ЦентУрът и пред мен да има две момичета, аз през половината път да зяпям кутията цигари и телефона в задните джобове на едното и чак накрая да й погледна раницата, където виждам зашити с конци два преплетени женски символа и дори не остава място за ‘обзеха ме едни съмнения!’, и също така с конци е изписан ника й, и на всичкото отгоре тоз ник съм го виждала някъде… каква е вероятността!… каквато и да е, сега ми стои на онлайн в кю и гледа филм, хаха, и каза, че и тя ме забелязала и й се бил включил ‘радара’, господи, забавно е)

онлайн известие… м. в Бг. добри новини. опел астра-синичък с климатик, жена го била карала, има и ръководство само на италиански, карана е в италия колата, до торино едно градче, кака ти каза, че до торино се намирало. кака ми се връща утре по обяд. а малка далка днес има рожден ден (на една годинка става малкото сладурче), или вчера, или ‘кака ми’ се връща днес. или който когато каквото иска да прави.
измислила съм го - за да не мисля, се изтощавам с безсъние и безумно много телевизия и после като си лягам, нямам време да си разработвам едни диалози от една история, за която се вдъхнових всъщност от Numb видеото на Linkin park, напрао не знам как стана, но ми е в главата (историята) откак го видях. като мисля пък, пак нищо не става.. и в двете ситуации сътворявам филми, но с телевизията си имам ‘извинението’ да не ги опиша, а понякога се получават наистина интересни.
варна, ропотамо, балове, не знам къде съм в близките дни и лошото на почивните дни всъщност е, че всеки е замислил нещо - в случая - сестра ми се връща, балове, м. в бургас?!, волейбол във варна.
след сватбата на Ана, следва караница с майка ми по повод стаята ми и мамка й, изхвърлила е онези формички от восъка, който изливахме по ръцете си с петя и баща ми ни ‘разтървава’ и като го пиша изглежда толкова тийнейджърско, шит…, хаха.. и после седя на земята сред всички неща по нея и си пиша в бележника и мечтая вече за квартира и после спя.. а Ана се омъжи и всичките й роднини се засмяха тихичко, когато чуха Фабиан да казва ‘да’-то си на български език, сякаш е някаква маймуна, която са научили да говори.. и на другия ден, вечер, нощ неща в стил полу-случил се имен ден с бране на цветя посред блоковите пространства в ‘Славейков’, защото кой да ти каже, че на имен ден сме канени и отново ситуацията на лека неадекватност като на сватбата, отново в компанията на тошо и мартЮ. и лени, която е доста свежа (appears so, когато не сме само двете) и колежката й, която се оказва уникална смесица между харесване на кристина агилера, бритни, пласибо, десислава и високи обувки с токове и ми даде телефона си, за да ме гримира и в последствие да ми оскубе веждите.
исках да напиша още нещо важно, но какво ли е то. но какво лети? делтапланерът! пастърма. с баща ми си говорехме как мама ще сготви пиле капама, но тя го направила с кисело зеле. и за десерт ядох банан. после пак пиле.. аман! много хубави рози има у валя и почнах да си мисля само как бихме живели с нея и мартин на квартируша, хах, каква съм хитруша. плам, обичам те и ще се видим скоро. .. обичам си тия безсмислени постове, (запетаййййка). пък тия в кухнята пак правят макарони и всъщност снощи мишо и нели така и не разбраха всички съставки на макароните, които им приготвихме.

трябва да е било миналата неделя, защото попаднах на ‘полет над нощта’, но преди да разбера това помислих, че по тв българия всъщност гледам концерт на Роси Рос!!!!!? някой помни ли това същество!? та тя все така седеше на столче с китарка, мацка и половина просто, изглеждаше пак като малко момиченце, а една от песните дори беше на српски и се казваше ‘воли ме’ може би… верно че и дистанционното малко запецва, но аз едва откъснах поглед от тази завладяваща картина…. смей се да ехти в коридора..

Нищо общо с главния.
Дишаш. Кихаш. Just to stay warm. Be honest. Eat honey. Sell cookies. You search for shelter to calm the storm, shaking for an instinct… time, give me time, I’ll be fine. I am colour-blind. If love was red, then she was colour-blind. All her friends…! The friends are green pumpkins standing on the balcony while they’re drunk. И тогава я прегръщаш след като си целувал някой друг на земята и си спал в нечии трети ръце. И това се повтаря като филм, като шоу, или пийп-шоу, все тая. И после правиш грешки, докато пишеш на английски, хахах and that’s just Fine! ‘cos the complications are too much, but you donno what the consequences are. Shit… happens… every… day… to all the people… not the good ones only.
Хей, кифличке! Sweet pumpkin on the balcony, you were so drunk and you so donno what’s happened inside… shaking for an instinct but still staying outside, trying to get sober. And I’ve gotta pee. ‘I was standing, you were there. And they could never tear us apart’, hahah. An orange by my side, it’s so orange. And then I got high.‘Let’s get drunk on Saturday’ has always been the answer (of my prayers) – the ultimate answer of the ultimate question.

в йаху получавам писмо от джиндра печова (?!) с адрес в чехия с предложение даси купя по евтини хапчета - виагра, валиум, сома, ксанакс, другите не ги знам, но цената им е по един долар, само виаграта 3, ужас, виждам се как приемам от пощата цял кашон пълен с хапчета само за мен… но по-добре би било да идват малки пратки с 5-6 хапчета във всяка, за да не свръхдозирам - www.pills2.com , this is not an advertisment
в 7 сутринта вчера предприех крайни действия с ножица в ръка. сега вече няма да си запрятам бретона на всяка страна, а си направих и опашки. ири, написах ти писмо, което щях да ти пиша тук, но е прекалено тъпо, виртуалността не ми понася явно, и няма нищо интересно в него..
събудих се с ‘there is a light that never goes out’ в главата ми без да съм я слушала някога песента и в огледалото бях друг човек с тази коса. ебати пролетта!

* в петък (24ти) – неочаквано, но прекрасно напиване – неочаквано с водки и коктейл, а кит-кат-и валят от небето и после ходя много бързо, а милото Кате търпеливо дочака на 21 год. да се влюби за първи път, да има гадже, и др. неща за първи път. Пак съм в отдавна не-билото състояние на говорене на много глупости и опипване на ближния – т.е. най-близко стоящия (уау, тва аз ли съм). А когато сме само с Антония, под алкохолно влияние й разказвам за ‘Зеленото’ на ирта, защото тя пие второ мохито; и за теорията ми защо всичките ми приятели са красиви; и само фуча до тоалетната.
* събота (25ти) – успивам се за работа, защото не знам, че съм от 9ч., и баща ми ме събужда с думите ‘ми аз те чакам’. И после ударни дози кафе, за да съм свежа за tonite. Вечерта у мАртин, но с негово отсъствие, поради засиленото присъствие на сестра му и др. съученички, правят ми опашки и черен молив на очите, колкото и да ми треперят очите, и по случайност имат от онова червило, което и Жужу има – номер 31!, и което открих, че ми отива, така че не ми се разминава, и за първи път от пролетта съм със сутиен (освен случаите пътуване на стоп); и вече съм напред в опипването на някой и друг задник… уф (О, Кате, това си ти, извинявай), и всичко това на мега-чалга-фон. После следва чуденката дали аз или мА. ще закъснее повече. И учудването, когато всички маси в Дъ Бокс са резерве, така че ние сме буквално на сцената, което не че е зле. И вместо ‘шоколад’, крещя ‘ендорфин’; сдобивам се с кутия пал мал от една току що изключена от френската промоутърка – 12-класничка; и някакво същество с къса косица скача край мен, но какво да направя, just feeling pervert with these eyes; а по пътя за вкъщи задигам едно паве от тези, с които ще правят градинката до нас. Ушите гърмят.
* понеделник (27ми) – another manic monday
Ден – пия кафе, много пикая, копчето на джинсите ми се скъса, скоро ще започна да уча, усещам го, течният сапун е прекрасно бял, а единият зюмбюл проби почвата, май и вторият натам се отправя. Тази вечер/нощ ще го напиша, за да го изкарам от себе си след 2 години. Ще е трагедия.
Нощ – За Нечовешкото с любов: Опитах се да преодолея нещо минало, за да се помиря с цвета на очите си и за да мога да употребявам пак тази дума ‘нечовешко’. Някои неща изведнъж се превръщат в толкова съкровени, че чак стават табу.
Моето огромно чудо. Което ме отрече. След теб чудесата, ако изобщо ги има, са невъобразимо малки. И след теб – как да се зарадва човек на такава нищожност. Но после, поради натрупани липси, радостта идва и от най-малките неща, в очакване на нещо голямо, но никога с мисълта, че може да е Огромно като теб.
Любовта трае 13 дни и 13 часа. После се прибира вкъщи. С някой влак. Broken.
* вторник (28и):
Нощем в дъното на червената чаша аз съм Мерилин Менсън.

А аз какво да оцветя?
Къде са ми моливите да ги подостря?
Да ги наостря и да ги забивам
после цветни в нечии очи,
за да не са кафяви,
а оранжеви например.
А с гума ще нанасям
пластичните корекции.

Доволна съм днес – изпратих на Г.Г. двата варианта на ‘Колаж’ и си написах СV, с което отговорих на обявата за писане статии по гей-въпроси. Ирта е чудесна!

Петя Дубарова.

Подозирам, че дупето ме боли от колелото, което пък не е възможно. Лошото ще е, ако е свързано с кръста ми по някакъв начин.

* един от най-уникалните ми сънища, пълна лудница. Намирам се в Стара Загора и съм отишла до къщата на Ралица, но там ме посреща баба й и ми казва, че я няма и тръгвам по улици, които са ми познати, после решавам да я потърся при приятелката й Анна. Тоест излиза, че и друг път съм била там и знам как да стигна до блока на Анна!!! После телефонът ми звъни, изписва се, че е Лени, но като вдигам се оказва Плам, казва ми, че Лени й клипнала да й има телефона (?!) и затова тя сега можела да ми звъни от нейния телефон все едно. И всичките улици са ми познати, и то между разни блокове, но се надявам момичетата да не са се качили в апартамента, защото не си спомням кой точно е (?!?). Като наближавам, на една пейка виждам Ралица с още 3ма човека, но изобщо не ги поглеждам, а като вече съм при тях, се оказва, че това са Поля, Реси и Петина. Най-много се радвам на Поля, а за Петина съм учудена, че се виждаме, щото нямах намерение, въпреки че се е върнала в Бг, но й разтърсвам ръката много пъти като се здрависваме и после не й обръщам внимание. Реси и Поля си отварят куфарчетата с инструменти (?!?!) и там виждам малки чукчета, които можеш да хванеш с два пръста (и с малки чукчета ние чукаме чакълчета – това чак сега ми излиза като сън, след