show me how to live

днес в морето има вълни,
(save me from drowning in the sea)
цветът е сухопастелно зелен.
ниска облачност
на места с разкъсване
няколко слънчеви петна в зеленото
божие провидение за уморените ми очи.
момичетата снимат котки
и кучета
но само тия с котките са кучки
останалите животни нямат значение
зеленея се и аз като фон
с якето по снусмумрикски
само че в края на октомври
в морската
пет пъти за една седмица
трябва да е била много тъжна седмица
или пък обратното
а всъщност май нещо съвсем трето
така де, стига с тези двуполюсни модели.
и защо да не си счупя крака другия път
защо не си ги счупя и двата!
чарът ми е от герданчето на врата, знам го
и от цвета на чорапите
а като сложа и черен молив на очите къртя всички вселенски мивки.
пред лудницата
(или ‘диспансер за психични заболявания’)
си мисля как това е идеалното място за целувка
романтична съм нали
няма никакво съмнение, че аз съм малко извратен,
но, мила, ела под моята шевна машина,
за да видиш колко радост има.
там е и идеалното място за пикник -
между животинските гробища и сградата с решетки
от първия до последния етаж. ‘аз съм болен тука’
и румен във вилекула е полудял-
емил димитров ще ми слуша и ще трака по неща с див поглед.
а иначе бутилка коняк изпихме
и аз се разприказвах като петя едно време
а съм в пълно съзнание
забелязвам всичко, анализирам, запомням
нали имам свят да управлявам
нали има надежда за сграбчване.
червена тениска.
и кога да спиш, кога.пак.
как изглежда светът през погледа на денонощия с 3-часови сънища.
на какво ще играем - на статуи или на ‘лавата идва’.
вдишвам.
а истината,
истината е, че с времето всичко ми се смалява
редукция на каквото се сетиш.
като износване на кръвоносен съд
а в тия съдове живее серотонина.
истината е matter of trust.
kiss my eyes and lay me to sleep
сбъдване на неопределени летни желания