детски му работи

и днес е едно такова, не знам какво му е таковата.. не исках да си слагам очилата..беше ми прекрасно без тях.. и лилавото става по-тъмно, но всъщност по-сериозното е цепнатата вежда, кво ли й е сериозното, не знам… но ми харесва да се наблюдавам в огледалото и особено сутрин, за да видя променените цветове през нощта. и никой непознат не би ми повярвал, че съм паднала, биха били убедени, че някой ми е стоварил юмрука си. а защо ли, питам се аз, какво съм направила. може би съм откраднала халба sarajevsko pivo и този път са ме пипнали.. или съм свалила нечие гадже (да, бе, представяш ли си).. или съм се разхождала посрещ нощ сама и предразполагаща към насилие. по-глупави неща не бях измисляла. ядох царевица.
петя заминава за холандия астрономически утре. ухапах я по вратлето да си има спомен от мен още няколко дни. каза ‘болииии’ и ми го върна. оставих я да ми разказва с най-големи подробности за красивото място където е била днес, за плановете си и се усмихвах и я обичах, а тя изглеждаше толкова спокойна и владееща положението, както само тя може да бъде.
‘зелен вятър пърха под вратата на тъмна ябълка’ е по повод, че граматиката не се интересува от логическите връзки между думите в изречението, което го пише в учебника на георгиев и дуриданов по езикознание от хиляда деветстотин и соц година с цитати на ленин, маркс и задължителното споменаване на империалистите и буржоазното общество.. пак там ми дават примери за видове абревиатури с думи като ТКЗС и ‘изпълком’. стилно. и онова велико изречение ‘на частника свинете са в кочина и ги пасе свинар, а а в ТКЗС-то те са в свинеферма и за тях се грижи свиневъд’… ссс….сссвинско…със зеле.. в сърбия му викат купус. двеста динара на гуча. 150 по други места.
а цветът е все същият - кафяв.
22:22