детски му работи

‘какво правиш?’ не се пита в такива ситуации, но го задаваш, за да спреш някого. ако теб те питат е кофти.

‘какво правиш?’ ме пита след като от десет минути си играя със зърната й, което не е като да не е ясно какво правя. всъщност през тези десет минути водехме и някакъв нормален разговор, ако не и дълбокомислен такъв..може би от това трябваше да се сетя. веднага се филмирах и се зачудих, че може би не й харесва какво правя или че изобщо не иска да го правя. обаче го преглътнах и продължих (тук почнаха опитите ми да бъда смела). gimme a break!, навън беше почти светло, бяхме пили и танцували цяла нощ, бяхме изпратили гостите, имах гадже, което не харесвах, тя имаше гадже, но не беше проблем, бях й правила едночасов масаж, бях я целунала по гърба в размислите си дали и как да продължа нататък след като цяла нощ скачаха флуиди и аромати помежду ни и след като така или иначе бях останала, бяхме в едно легло, бях разбрала, че още не й се спи и вече бях пъхнала ръка под тениската й. и да ме пита това. not acceptable. представих си се как се отдръпвам, обръщам се на другата страна и се правя, че заспивам, но си помислих, че не мога да се предавам, че тя не би искала да се предам. и продължих с целия си страх към ‘няма какво да губя’. после сама си отговори на въпроса - ‘нищо не правиш’. потънах. искаше да ме срине напълно ли? да прогони малкото събрана смелост. ‘нищо не усещам.’ и, ограбила ме, взривила всичките ми опити, и аз, на ръба да се травмирам отново и завинаги да спра с тези начинания, казва ‘ти го правиш прекалено нежно’ и аз онемявам - тогава заради предпоследната дума, сега заради последната.

не ме питай ‘какво правиш’, защото и без това прекалено дълго го мисля. особено когато е хубаво, особено.