детски му работи

‘high art’ е доста хубав филм за една фотографка, много известна навремето, после дрога и алкохол, които все не може да откаже, защото и гаджето й, с която живеят, няма намерение да се откачи, правят си дрога-партита. на едно такова се появява съседката отдолу щото имало теч в банята и почва да се кефи на фотографиите из къщата. и понеже работи за някакво списание, представя им каталог на фотографката и те се навиват тя да снима корицата за следващия им брой. съседката си живее с приятеля, но почва повече да й харесва да си говори с фотографката. двете заминават на трип да снимат и прекарват нощта заедно. краят е кофти, прекалено кофти. сцените във филма са някак красиви. фотографиите из апартамента бяха хубави, имаше и в банята, а ‘задължителната’ любовна сцена всъщност липсваше, което беше някак хубаво. вместо това имаше опит за любовна сцена и разговор между героините. красиво.

‘but i’m a cheerleader’ е объркващ филм (австралийски), на който се чудиш да се смееш ли или да плачеш. шефката на мажоретките в училище, руса и розова, ходи с най-известния футболист в гимназията, обаче родителите и приятелите й са открили, че има нещо нередно в нея и викат човек от организацията ‘правилния път’ и й съобщават (да, съобщават й), че е хомосексуална, а тя отрича. закарват я с колата в едно ранчо-розова къща a.k.a rehab camp с изкуствени розови цветя и жена в розово, която я посреща (тука почва истинската пародия на ‘здравно заведение’) и с 5 стъпки за лечение, като първата е ‘admiting you are homosexual’ и като признаеш ти дават униформата - розовка за момиченца и синичка за момченца. и се почва - момченцата ги учат да секат дърва, оправят коли и играят футбол, а момиченцата да готвят и чистят и иобщо ги учат на приетите социални полови роли. някои не издържаха и бяха изгонени - 2 момченца се натискаха, други сами си тръгнаха. но ако не издържат докрай родителите им не ги приемаха и затова някои отиваха в къщата на т.нар двама ‘ex-ex-gay’,щото и те са били в този камп някога. накрая нашта руса мацка я бяха изгонили, но на ‘завършването’ на другите тя се върна, за да си вземе гърлфренда от камп-а и общо взето хепи енд. пародийно-наивно забавен с тук-там готини лафове. оо, играе clea duvall, която не е като да не е яка.

’saving face’ разказва за китайски семейства в америка. внучката уил е лесбийка, но не е казала на семейството, майката забременява и не казва от кого, традициите се спазват от старото поколение. внучката завързва любов с дъщерята на шефа си, която е out of the closet и иска открита връзка, но уил още се крие. малко романтичен, малко досаден на моменти. на мен уил не ми изглеждаше влюбена в нито един момент и беше супер пасивна. хепи енд обаче имаше, и за уил и за майка й.

‘notes on a scandal’ не ми хареса. може би заради самата история. джуди денч и прекрсната кейт бланшет са учителки в пропаднала гимназия. денч си води дневник за всичко случило й се и много се кефи, че се сближават с младата учителка, особено когато разбира, че тя има връзка с един от учениците. постоянно е със семейството й, но в един момент й се ядосва, че не я придружила за приспиването на котката й и разкрива тайната на друг учител и става скандал. бланшет отива да живее при нея, но намира дневника й, където денч е писала и доста неверни неща и общо взето разбира, че учителката иска нещо повече от приятелство и голяма драма.. приемат я обратно в семейстото й, а старата учителка продължава самотния си странен живот.

‘un amour de femme’ е френски филм за семейна жена, която се увлича по новата си позната, а тя пък се опитва да я сваля с интересни погледи и танци. всъщност ми хареса колко дълго време ги дават как се гледат преди да направят каквото и да е. само че когато това се случва, идва мисълта за мъжа и сина й. дадоха хепи енд, но не разбрах какво е станало.

иначе попаднах на това, по-скоро братовчед ми по случайност. от април е, а никой не ме беше уведомил.. как да помни човек в кои конкурси участва! (: