oh girl(s) - поименно…или beatlemania
dear цвети (a.k.a prudence), представа си нямаш на какво прилича знака, който ми даде! искам да го снимам, за да му се радвам и после, защото: писала съм съм по него с химикал (спокойно, трие се като от бяла дъска), дечицата от знака се казват луси (in the sky with diamonds) и джуд (don’t be afraid), където се държат за ръце пише i wanna hold your hand, а отсрани на червеното съм писала едва ли не целия текст на dear prudence с рисунки (мои, уау!)
dear плам!, плам се върна, плам се върна! ликуй, народе!
dear upu, кога се връщаш!
dear мая, косата ми е страхотна, i feel pretty и готина!
martha, my dear, пък мен не ме е страх!
или…защо щастието ми е толкова голямо въпреки че сигурно ще ходя на септември по френски! не знам. готвих, ядох готвено, ядох салати, мих чинии, поучих, спах, къпах се, не излизах 2 дни от вкъщи, през които валя прекрасен дъжд, слушах бийтълс, хармонизирах се някакси с две думи. продължава да ми е такова - зелено-бирено, дъждовно-градинково, спокойно, смело ми е, много ми е смело (не, бе, не защото прочетох книга на коелю. в своя защита - първата ми беше), не ме е страх, не ме е страх. то било яко!
June 10th, 2008 at 12:01 am
на 10ти или 11ти юли… но това е тайна за баща ми, ама той никога няма да влезе в интернет и да го прочете, така че… всъщност има рд и трябва да съм там, защото… знаеш…
June 10th, 2008 at 1:43 am
dear dete… започвам да си мисля, че не трябва да оставям коментар, за пореден път се прецака и изтри! Но нали съм упорито магаре… Знакът е твой, дете, прави с него каквото искаш. И задължително хвани един фотоапарат, нащракай го едно хубаво и прати снимков материал, защото това трябва да се види
Мейлът го знаеш, нали ми се подиграва за него…
Keep the spirit. (и определено ме изтрий…)
Btw - нямаш си идея колко различно звучи всичко, когато го четеш в промеждутъка на някакви последни 30 секунди живот и когато после възкръснеш и го прочетеш отново на спокойствие. Excuse me if I sound random and rambling, малко трудно си събирам мислите. Все пак цял ден ги духа океански бриз. Та като цяло и в двата случая прочетох, зарадвах се, позавидях (ей така просто на усещането за хубаво), въздъхнах и се запътих за работа.
Не знам точно за какво, но… благодаря. Яко е
June 13th, 2008 at 11:48 pm
yooo, love yoooo