с.з.
от 29 май 08
сизифе, ясен си ми (братко)
ясен от години.
ти си тоя дето бута,
бутал недобутал.
сизифеее, много ти е пораснал камъкът
и при хадес грехове си трупал.
как го правиш само, не разбирам,
аз до 4ия етаж едва го докарвам.
а ти от векове се трудиш
неуморно, безвъзмездно.
теб те знаят вече всички
как не те е срам!
сизифе, ти не си реален
ти дори не си се случил
ти дори не си икона,
а пък толкова си популярен.
сизифе, мен кога ще ме научиш,
буташ твърде от отдавна.
сигурно си свикнал вече
камъните все да падат,
да се търкалят чак до долу.
и от инат ли, навик ли е,
ти никога не спираш.
сизифе, никой не те попита защо,
никой лицето ти не видя
(само си мислят, че го помнят).
никой не предложи помощ,
а познават механика, хидравлика,
инженерна мисъл и левитация.
и аз няма да питам, сизифе,
за да не решиш случайно да споделиш.
сизифе, изричат ми се молитви
към всички богове,
говори ми се на всички езици,
вавилонства ми се.
но камъкът тежък е -
по стълбите,
по ръба,
в гърлото.