детски му работи

‘ох, весо, на мен само ми се блогва’ - така си е. пише ми се просто, все едно с някого си говорим за обикновени неща, ей така, ежедневни. цял ден съм тук след снощния рожден ден на валя и някак ранното и всеобщо заспиване. играхме конкуизтадор в мишовските никове, правехме си наша стая и като влезеше някой го смилахме.. тва 2 лап-топа в една стая е сериозно нещо. и сега всеки е потънал в своите неща.

всъщност пишеха ми се други неща, но се отнесох да прочета едни стари разговори с венета, което никога не си го бях позволявала, и почти се разплаквам на моменти, помня всичко прекалено ясно, прекалено!! също така виждам, че голяма промяна не е настъпила - оттогава си ме е страх. и все пак най-странното е, че си говорим така сякаш се познаваме, а бяхме прекарали само ден заедно, в музика и говорене. и другото - тя се опитва да ме накара да говоря, достатъчно брутална, всъщност прекалено като за мен тогава, но все пак ми даде възможност да кажа неща, които никога не бих казала доброволно. всъщност нищо няма значение - това е спасителната релика, извинителната, бягащата.
щом никой не е умрял, наистина ли другото е поправимо. за нещата си има време, не можеш да караш само на предишни емоции. нужно е да правиш нещата във времето им…. ‘дете, в мислите си си свободна, а в действията никак’ - ми е казала. знам го прекално добре. търся изхода от главата си. прекалено ненужно дълбоко е тук.
вие, които сте, защо ме оставихте сама да се справям!