детски му работи

манчестър станаха шампиони!!!
не спя. особено вечер. а и последните сутрини са съвсем астрономически погледнато сутрини, най-късната започна едва в осем… има и такива дни. сега са ми особено дълги не заради лятото. днес се опита да стане голяма буря. бях й се предоставила да ме прави на каквото поиска - за първи път по къси гащи (открих сезона!), по тениска (тоест без яке за всеки случай в раницата), освен това вървях насам-там, то капеше едва, цялото небе станало мръсно метално и не ще!
изчетох преди малко цял един блог. аз! е, не че не датира едва от март..
вчера ми се случи за първи път от много време - задушаването. не така силно както някога, но задушаване. а бях сред хора, бях на улицата, на светло, обикалях в пилеене на време, пиеше ми се бира, но не.. обикалях и единствената позитивна мисъл ми беше, че няма как в такива моменти да не се случи нещо хубаво. напоследък някак ми се получаваше. кофти, кофти и изведнъж щастие, живот. сега не очаквах това, трябваше ми някакво малко чудо, може и без прилагателно, кавото и да беше, щеше да е чудо. видях едната от двете си яки колежки, но говореше по телефона и подминах. чудо, дайте ми чудо, защото безумният ми поглед блуждаеше през слънцето. и в такива моменти почвам да звъня на хората, но никой не е авйлъбъл тук и сега. няма ми чудото.
пише ми се по иначе в блогъ.. сега не се радвам. миналата година в бургас пишех разни забавни неща, беше ми като цяло забавно. а силвия снощи с нейните въпроси за как съм и иска да й обяснявам. казвам й само, че съм в най-големия си филм, но пред нея не минават моите измъквания, тя пита сериозно, иска да й отговоря също сериозно, пита пак и пак и без да е досадна, директно, и ако й бях дала малко отговори, щеше да уцели в десятката. умее го. аз пък има хора, пред които нямам против да се предавам, ако успеят да ме накарат да говоря. а силвия по принцип е доста проницателна (ах, риба), но снощи каза, по повод тва, че живея с тодор, че е невъзможно двама души да живеят заедно (или да са близки приятели) и нито един да не изпитва влечение към другия. ако не изпитвали влечение, значело, че не били такива големи приятели. което ме подсети за една реплика от ‘секс’н’дъ сити’, която ме беше разбила с верността си ‘ако не харесваш приятелите си сексуално, то кого другиго!’ и ирина се присъедини даже в ‘спора’. аз им обяснявам, че невъзможното е това да е истина, а те не та не… запетайка там някъде..а след като се изговорих в това да докажа, че тошо няма мераци, решиха, че тогава имам аз и едва ли не ‘алелуя, несъзнателно е, признай го пред себе си най-вече’ (днес казвам на тодор ‘е, признай си, че ме обичаш’.. и той е потресен).. други два абсурда при силвия са, че въпреки всичките ми отрицания и т.н. продължава всеки път да ме пита как е П., какво прави. аз обяснявам, че този човек не съществува вече! и другото - като ме пита за гаджета, поставя въпроса ‘има ли жени, а мъже?’ поне вече отдавна се отказах да отговарям, че не си падам по мъже. тя твърди, че понеже не съм ‘пробвала’ и не може съвсем да съм наясно. поне като бях на 18 така разправяше и викаше ‘абе пробвай, може ти хареса’. разбира се, ако поставим въпроса ‘ако една жена не е пробвала с друга жена, откъде знае, че няма да й хареса?’, ще почнат измъквания ‘ама не е същото’, нали… знам си аз, този въпрос го поставих дори на леля ми, когато тя ми постави другия.. да, бяха луди години тогава, щом и с леля ми съм говорила за това. ох, задълба ми се по темата… сетих се много неща.. например, че под ‘пробване’ се има има предвид само секс, жалко (пак същия цитат на анели ман ‘приятелството е доверие. а доверието е да се пробваш.’). неведоми са пътищата на пресичането..
тази нощ, за разлика от предишните, не се очертава да спя дори три часа.. сега ще се позанимая със слагане на ударения, а имам и контролна утре, за която не знам хилядата думи. толкова са.
ако някой се сети за работа, подходяща за мен, да пише, да каже. защото сериозно смятам и септември като не си взема изпита, да се откажа от ученето. а точно в момента усещам, че в шибаната ми курсова работа няма грам анализ, а само преразказ под една или дуга форма. мамо, затънах..
върнах си малко писането, усетих го..
хайде, почва ‘за децата’:

чийс!

всичко ми плаче за сън!