детски му работи

* закъснели снимки и инфо за велошествието от 15 май ей тукинка

*52 червени драскотини само по лявата ръка. по другите места няма какво да броя. на другия ден повечето ги няма, останали са само дълбоките. 52 е символ. it coulnd’t be better.

*мария се дразни на ева заради ц. аз си мисля ‘на ти, всичко се връща’ и едновременно се чувствам по същия начин, но нищо не й казвам. трябва да нося сутиен, нали съм жена. даже съм леко почнала. тошо дори ме пита ‘защо!’. пита ме и как съм. не съм.

*като бях малка никога нищо не си исках, дори сладолед. ако ме попитат, тогава. сега пак нищо не си искам. но и никой не ме пита. а и сладоледа сама си го купувам. в петък се очаква ексклузив колетче със сандалите ми и буркани с манджи. за три години ще ми се случи за първи път, ексайтед.

*днес се чувствах като бог рано сутрин-8ч. в леглото си, с пухената завивка, по къси панталонки и пижама, сънувала някви неща по курсовата, заспала с анализи в главата. бог, на който не му се става, но се наслаждава на всяко леко движение в някак уникално мекото легло. въпреки че бог никога не е бил дете едва ли не.. за четирите часа сън сякаш ми се случиха много неща. ако имах сили да мънкам или мъркам, щях. сега трябва да имам само сили да напечатам курсовата, макар и не изцяло, защото ми го няма френския текст. пита се: колко наказателни точки още ще събера?

*иначе тютюна го изпушихме, тошо още не е взел още. жужу живее при нас и стават странни неща. на печката ни й се развали кабела нещо (мищо, ти който си на небето, помогни) и караме на пресата за сандвичи.

*иначе гледах яко филмче в офиса на Джемини за 17-ти май, мим и изложба за нощта на музеите, и брутална постановка в учебния на натфиз, празнуаха 60 години с 36-часов маратон.. видях си сикрет френда там, хаха, май не ме позна. но после едно дълго нощно топло прибиране с калоянчо с лежане в трева и заобрградени от кучета. тодор ни посреща с бира в 3.30.