ж*н*
толкова е крехка с цялата си скрита ярост и гняв. може да засилва ножове срещу теб и пак ще изпитваш само нежност към нея. едва се крепи, но стои права - неподвижна, зъзнеща, смазана от непонятни неща. жадна е, а дъждът я наводнява. жадна в наркозата си, утежнена от усложнения. жадна за надежда, потънала в свойта безнадеждна бездна. обкръжена от неподвижни пожелания, тя е задържана в паяжина. нажежено обожание с отвращение я захвърля невъоръжена срещу събуждането от снежнобели сънища. и тя, обезверена, нуждае се от бог, който да е за нея безбожен, който да е към нея безжалостен; книжен лъжовен бог, способен на разсъждение и доближаване, винаги на разположение в нажежените нощи; да е джентълмен в южна джунгла; да е художник-файтонджия, снажен и важен; да е чернокож, чужденец, заможен или поне дружелюбен. тя търпи поражение във всяко сражение. тя си инжектира снежинки, за да достигне познание, а се сдобива само с лош монтаж. жадна е, жадна за вашето отвращение, за вашата далечна загриженост, за пренебрежението на множеството понеже нарежда жертвени животински олтари. тя чака своя бог сега. ‘о, нека е кръвожаден’, моли се. ‘искам ежегодно, ежедневно да навеждам глава пред ожулените му нозе, докато вече недовиждам от вглеждане в блаженото му разложение, докато стана незабележима негова прислужница, понижена до унижение, а той продължава небрежно да упражнява унищожителното си притежание над мен.’ тя ненавижда раждането на богове, но все ниже пожелания към ужасените девици да заченат. те пък разтревожени, но задължени към историята, винаги са там - дежурни, неразположени и нищожни, за да се размножават: за да умножат невъзможните, нищожните и враждебните по жлъчната земя.
и тя е тук - потънала в нежност пред удавяне -
чакаща, стенеща
(не молеща)
тя е ничие притежание.
тя е жадна, дай й да пие от теб.
тя е крехка, покажи й своята крехкост.
тя е изпълнена с ярост и гняв, бъди й боксова круша и меко легло.
тя има ножове, дай й само малко да те пореже, за да се грижи после за раните ти.
тя едва се крепи, но ще се справи.
тя е зъзнеща и смазана, признай гордостта й и после
я прегърни.
About this entry
You’re currently reading “ж*н*,” an entry on детски му работи
- Published:
- 5.2.08 / 11pm
- Category:
- писаници
- Tags:
No comments
Jump to comment form | comments rss [?]