бях написала преди време:
искам отново да мога да й пиша смс в три следобяд и да й кажа, че сме в парка и след 15 минути тя да дойде и да каже, че е спяла, но съобщението ми я е събудило и веднага е дошла. и аз я боготворях, защото беше единственият човек, който не само спи по това време, но и се събужда и идва. и я питам ‘за толкова кратко време’ и тя казва, ами че да, какво има да си оправям. и наистина, какво има да си оправя, съвършена е. и усещах необикновена близост, неизказана, само по погледа ми знаеше какво мисля, знам го.
а сега ще напиша:
снощи я сънувах за първи път от много време. видяхме се. поговорихме общи неща. нямаше и следа от всички минали гадости. не се чудехме какво да си кажем като в другите сънища. нямаше го напрежението. искаше ми се отново да я питам ‘я, ти ми проговори’, но не го направих. нямаше и нищо общо с реалността в момента-когато се виджаме, а се правим, че виждаме празно пространство. и в съня, аз си тръгнах, казах й чао, не се обърнах, не изпитвах никакво съжаление.
мисля, че я преживях насън. и сега?