детски му работи

*в моята книга изреченията няма да започват с главна буква - патент!*

март свършва. аз нищо не случих, нищо не ми се случи. остава в март да си чака, защото само аз обичам този месец. а нищо не направих за моя си месец. започва бавно годината, февруари идва с няколко дати накрая и бързо заминава. март идва с очакване и ужас пред рождения ден, после неусетно се извлачва. точка. минала е чътвърт година.

рано сутрин тялото е настръхнало като глухарче на силен вятър. особено моето. особено наистина рано сутрин за мен - към 8ч. особено под душа. когато тялото не може да намери оптималната температура на водата - винаги прекалено гореща, винаги прекалено студена. тялото се събужда и оглежда. по бедрата още има лилави белези, почти незнайно откъде; родилното петно било вляво, не вдясно, както казах на мая. и си мисли за косата - как тя е единственото, което докосва без притеснение. да погалиш някого поглавата е толкова безопасно! не предполага допир с кожа, която реагира на допир както си иска. не предполага намерения, които нямаш или каквито не искаш да разкриеш, че имаш.
успокояваш се и почваш да мислиш за онова освобождаващо писане от преди години, пак беше март. как уж ти беше главният герой само като име, а и случките щяха да са измислени, а после почна да влагаш всичко в писането, докато не стигна и до истински истории, омесени пак с измислени, реални хора в реални ситуации и все пак беше достатъчно дистанцирано, за да знаеш, че героят ти не си ти. затова пишеше за всичко и по всякакъв начин - за птеродактили, нули, математика, места, лъжи, покриви, не-любов, не-чувства, секс… продължи като напълно описа истински случки и изведнъж… стоп, край… не, не край, но спря посредата. заради секса ли.. или заради съмнението… или заради лятото.. или заради софия. или се влюби… и в разбъркан ред започна да ти се случва всичко, което беше написала. и отново не беше подготвена. и ти се случиха нули, места, покриви, (не)любов, (не)чувства и секс, но не както трябваше да се случат.
излизаш от банята и се обличаш в оранжево. никой рицар не е с мен и няма да се превърне в цар, ако го целуна. защото съм жаба и никой не ме целува. защото не чувствам. кога с теб ще сме от колосите? кога ще си Теб в завършена форма, реална и дишаща и усмихваща се с хубави черти, каквито са те всъщност и очи, отдалеч разпознаваеми и много различни и нямащи нищо общо с всички очи, или тъкмо обратното - много повече са там от тези на другите, много по в случващото се, много по-истински. знам, че си истинска. и не искам да знам как са на френски всички думи за погледи и изражения. искам само да мога да ги разпознавам! разменям едното за другото. искам да говоря със светиите.
и само в тролея си позволяваш да мислиш, че безчувствието е последното нещо от написаните, достигнало те. и отчаяно се опитваш да почувстваш нещо. да си въобразиш, че е нещо изобщо. stil i’m alone, i’m alone.