детски му работи

понякога сякаш нещо се грижи за мен, и когато стане съвсем безнадежджно, или в случая не знам точно какво, но някак не-спокойно ми, от онова неспокойствие, което не харесвам, и идва на помощ нещо - в случая един истински да!ден. със стоп до пловдив (където множеството спрели коли за една катастрофа по магистралата едва не ме разплаква от радост колко много хора са там, за да помогнат) за великия еко фестивал, на който има основно 20 човека, но поне стоят там цял ден. с велика старинна баня, която можеш да наемаш за подобни и културни събития, със спокойствието и слънцето на пловдив, който е взел най-хубавото от бургас и софия. с хората, с които не се запознавам, но постоянно засичаме из града, докато сновем за храна, газ или разходки. с двете ‘интересни момиченца’, особено едното - цветно, живо, ще прелее от живот, с талант да говори безспир, което успява да ни покани в града си, да ме напрегръща, да ми се наусмихва, да каже чао и ‘пак ще се видим някъде’ и накрая да я засечем пак там, където ще спим и да споделя чувала си с нея и пак да ми се усмихва на всяко обръщане в прекрасната квартира с прекрасни дървени неща, всякакви музикални интструменти, наредени книги по земята за психология и множество спални чували, явно чакащи там да спят поне 15 човека, за да стане и еко нощ. въпреки че в един момент спичам, почти незнайно защо, освен, че зверски ми се спи, а тогава ставам злобна и почвам да мисля само отрицателни неща, да си навивам депресивни мисли, които знам, че ще се окажат верни. и после сутрин с тибетска приказка и чай на балкона.
хора, пазейки природата, пазите себе си.