детски му работи

не ни вярвайте. не ми вярвайте. на нито една дума, усмивка, поглед, действие, настроение, интонация, акцент, потрепване, примигване, потръпване. защото при нас ‘не’ може да е категоричност, може да си е чисто ‘да’, може и да е нещо като ‘да’, ама не съвсем, а може и да нещо четвърто отвъд. и това са само две думи, при това едносрични! представяте ли за каква обърквация иде реч, като почнем да съставяме изречения. ами дори ние не знаем процента истина във всяка една дума! трудно се говори. представете си нервните връзки, които протичат, всички сигнали, и ако ни питат един наглед прост въпрос, при нас протича сложен поток от мисли ‘искам ли, ама наистина ли, ама колко, а дали пък всъщност не искам, а, ама колко’ и сме се научили да не изчакваме претеглянето в проценти истина на ‘да’ и ‘не’, за да знаем кое печели демократично, а да избираме най-лесния вариант.
не ни вярвайте. не ми вярвайте. лъжем много. лъжем нарочно. с причина. целенасочено. on purpose. от срам. от страх.
говорим глупости. говоря глупости. от страх. от срам.
правим глупости. правя глупости. от желания. от потиснатост на желания. от липса. от изгубено време.
не правим нищо. не правя нищо. от страх. от срам. от стъписване. въпреки желанията.
не показваме нищо с погледи, усмивки, действия.
с действия в редките случаи на просветление.
с отказите си от ‘помощ от приятел’ дори, когато ти личи ужасно много, че си зле, та се е досетил и най-големият тъпак.
с неспособността си да помогнеш, ако си от другата страна и да гледаш безучастно.

защото, мамка му, не може да циклиш над нещо от месеци, всичко да те улеснява-ситуацията, и ти да се отнесеш в другата посока. и тва сега е или най-висшата ми форма на илюзия, която е толкова висша, че още не съм разбрала къде бъркам в системата, или наистина пропуснах нещо, което не че щеше да ми донесе нещо наистина (връщане към реалността), ами поне щеше да ми вкара нови случки за размисъл и радване.
нищо не се разбра, нали? а, така!