детски му работи

като не ми пожела какво да сънувам, не само, че не се събудих с усмивка, ами и сънувах това:
вървя с 2ма мъже и една жена. те ще правят нещо - някъв театър, пърформанс. нощ е. аз не ги познавам. само ще гледам какво ще правят, но не мога да му повярвам съвсем, че е истина, или дори отказвам. питам жената дали се страхува или вълнува. тя казва, че е спокойна. и наистина - изглежда почти безразлична, сякаш не й предстои нещо лошо да й се случи, в което вече съм почти сигурна. те така са го замислили, и тримата. а жената смътно мисля, че е петя с факултетен номер 28013, родена на 3ти март, зодия риба, по дяволите. влизаме някъде. аз стоя зад една завеса, само леко я откривам, за да ги гледам; не че се крия. но и не искам да ме виждат, за да не си спомнят, че съм там и в ‘представлението си’ да наранят и мен, въпреки крехкото доверие помежду ни. чувство за някаква тайна, в която ме посвещават/са ми позволили да видя нещо почти ритуално. някаква странна общност, която ми се е разкрила. и нещо дяволско. и тогава е брутално:
тя в бухнала бяла рокля се появява. единият мъж я застрелва с пушка, виждам раната и кръвта, и още преди да се е свлякла, я бутат по натам и почват да я мушкат с ножове. и аз не мога да не гледам, като мисля как ме е страх за себе си и едновременно как на нея й беше все едно - просто трябваше да снимат грандиозната й смърт-убийство.
появяват се други хора при мен зад завесата - разни тийнове дошли да пият, и аз мисля, че сега могат всички ни да избият, но нито децата, нито мъжете им обръшат внимание. едно умихнато нещо се притиска в мен да ме прегръща и изобщо никой не осъзнава какво се случва. a на ‘сцената’ мъжете симулират театрални действия.
и вечерта, когато съм на откриване на изложба на студио Даухаус в Червената къща, виждам лицата на двамата мъже-убийци. знам, че тях съм сънувала. те също ме познаха. и някакъв полъх, който ми носи самото име на студио Даухаус, защото го свързвам със садо-мазохизъм и почти си спомням защо. и всички хора, които виждам на изложбата с чаши вино в ръка, сякаш са онези дето, които пият. красиви хора са и аз на воля воайорствам, прикрита под името ‘доброволец’ за всеки случай. само онова прегръщащото не се появи, но сигурно защото не останах съвсем докрай…
отдавна съм нямала толкова плътен и запомнящ се сън.