детски му работи

прегръщах.
друго не ми се пише. но ще попиша. иначе няма да съм аз.
не че прегръщането беше най-важното снощи, дори не знам… но беше прекрасно хубаво просто да прегръщам венета и толкова.
не се напих. не ме боля глава. даже спах в опити да се наместя на малко диванно място и краката върху стол.
беше си наше си събиране, с наша си музика, отдавна не сме били в мишу (благодаря), на моменти много наша(мартинско-детска) музика и задълбочаваща се и заразяваща други мания с не-изгледи да изтлее скоро. (сега ми се пикае, в сестра ми съм, която я няма, защото не очаквала толкова рано да станем и да се оправим у мишу и заминала на фитнес, но ще се върне след малко), ‘наше’ в широкия смисъл този път, защото хората бяха не обичайно заподозрените 5-6, но и не в най-широкия смисъл, защото други не успяха да дойдат, нищо.
детските подаръци продължават и знам, че това съм аз и че не съм аз. и когато преди да си тръгне, налетях и на мария да прегръщам, което и двете знаем, че не съм правила отдавна, година, че и повече, и се чудех защо го правя и тя пак повтори ‘обади се’ и аз пак й казах няма. прочитам си изречението и си мисля, че звучи все едно някога сме били любовници, хахахахахахаа.
всъщност още ми се прегръщаха хора.
имах рожден ден вчера. и първият подарък беше поднесен и първото обаждане за поздрав - всичко бе направено в първата минута на деня ми, целия ми рожден Ден.
не искам да казвам, че ми е било тъжно, защото не ми е било. просто тази година, вървейки измежду хора с мартеници, жени и мъже с цветя, усмихнати, излезли в съботния ден да подаряват, да се порадват и да бъдат добри и сетили се за жените си, не почувствах онова, което винаги ме е завладявало на рождения ми ден - а именно - как вървя и аз сред тях и никой не знае, че нося цвете не заради празника на жената, а за личния ми единствен рожден ден и чувството колко съм специална в този ден, не защото някой ми подарява нещо или ми се обажда (о, и това също), а защото ми е хубавият рожден ден на хубавата дата през хубавия месец. и това чувство си идва само от мен, от вътре. сега не се получи така. не ми се получи специално, не усетих нищо отвътре. бях истински щастлива на рождения ден на мартин, на ирта, на марта с цялото правене/купуване на подаръци и случването на целия ден, на Целия, и промеждутъците за сън. усещах повече вълнение в 23:58 на 20ти февруари, отколкото в 23:56 на 8ми март, че са последните минути от Деня. може и да съм изразходила прекалено много емоции тогава, но не, имах си време да наваксвам и почина. не знам. сега ще се изпикая и повече няма да мисля за това.
всъщност!… я, стига глупости, дете! просто рожден ден, беше, хубаво беше, стига дълба там дето не е хубаво да се дълбае и никога нищо не излиза. все нещо няма да ти е наред. а си голяма вече… хлъц!