нощи и дни
пише ми се за всичко случило се, за всичко помислено, защото нищо не ме пропусна този път. оставих се с раницата в града и той почна да ми се случва. и така няколко дни. kid in the big city. но не мисля, че ми се разказва. мина време. написах половината на хартия с обещания да го напечатам и обръщения към плам, че това го разказвам на нея, както бих й го разказала на нея. по средата се зачудих имам ли право да разкавам неща, свързани не само с мен, ами и с половината четящи тук, засякох се как премълчавам разни неща, за да си ги пазя за себе си, усещам, че сега пиша само някви обяснения. и не мисля, че мога да го напиша с цялата емоция. и няма.
може би ще кажа, че ми се случиха 3 рождени дни за 6 дни, после малко поехме въздух и се случи още един. случи ми се ‘правене на подарък’ и вървене през нощта да го занесем. случи ми се отиване на р.д. без подарък в последния момент. случи ми се търсене на винени чаши в последния момент. случи ми се неуспешен опит за правене на подарък, та оттам и купуване на всевъзможни неща, за да се получи ‘направи си сам’. ще продължава все в тоз дух (Честит Р.Д. за вчера, дес!), защото рибоците подават глави през пролетта като ранни цветя, като всичките ми любими кокичета, минзухари, лалета и особено зюмбюли. нам не са нужни рози, ние сме си дошли с раннопролетните цветенца. помня, че преди 3-4 години си избистрих, че това са ми любимите цветя, на които наистина се радвам. случи ми се още: един парк, Северен, хаха. случи ми се ежедневие в стола на софисйкия, ежедневие в Докторската (направо си заслужава главната буква), малко каране на колело, спане къде ли не-за да не е скучно, не повтаряхме 2 вечери едно и също място, и с кого ли не-основно присъствие на мартин (тоз път исках без имена да мина, ам на), голяма жажда, затова и талисманът на Шестоднева е бутилка 1.25литра, която биде пълнена от всевъзможни места, или преувеличавам. случиха ми се 2 случайни пушения на трева по 2 пъти с почти непознати хора. случи ми се цял ден да говоря на ‘брат ми’, че съм влюбена, а на другия ден да го кажа още веднъж ‘за всеки случай, да не помислиш, че съм несериозна’. случи ми се трети пореден мюзикъл на алма алтер, който прекръстихме на ‘въх, въх, бродуей’, защото съществуват само хора, дошли от бургас, ямбол и пловдив. случи ми се минимум посещение на лекции и упражнения, въпреки непрекъснатото сновене край су. случиха ми се 2 контроли, които не ни глобиха. случи се нели за едно денонощие, от което разбрахме, че всъщност ние сме номадите, а не тя, и не сме отгледани, а такива сме си станали. случи ми се бира, джин, ром!, шотове и съвсем малко главоболие.
случиха ми се книги: когато бях петгодишен, се самоубих, почти на 2 пъти ми се случи. сега си утолявам глада с полубрат и нейните 700 страници, които се четат толкова лесно и завладява страшно, май отдавна беше като ми се случи цилиндърът на магьосника на туве, а успях и с романа на елена алексиева рицарят, дяволът и смъртта и още й се чудя.
музика от бургас, завладяла ме още, до която сега нямам достъп щото диска е във весооооо! където си свалих, инспайърд бай мъндей saltillo-приятно вкарващи, anais-баси жената и лекотата, с която пее, и вече другите са си мои и 3 от тях наистина ми бяха саундтрак на сънищата, музиката е в главата и целият мюзикъл се изрежда, а когато мария се опита да ми пуска неща, които да ми харесат, аз просто не можех да ги възприема.
плам, този път на джам сешъна беше по-хубаво, по-логично, по-весело и аплодисментите не бяха ‘…….’, и беше баш на р.д. на марта и аз спах с линеала й за чертане, и сега ме е срам 
след мургаш-в сняг до колене, болка навсякъде, и въпреки хубавото, знам, че повече нищо няма да изкача. това беше първият и последният ми връх и толкова.
харесват ми интерпретациите върху мен - ми хрумва, като видях как присъствам в блога на Бела..
March 5th, 2008 at 9:46 pm
вие сте номади в други измерения. сорри, ама това е истината.
и честит блог.
ебаси, изведнъж се оказа, че всички си правят блогове в уърдпрес, хаха. (моят още е тайна.)
March 6th, 2008 at 9:52 pm
…”елена алексиева рицарят, дяволът и смъртта” - тази книга ли!… вчера докато се шляех из Благоев и се чудех как по-нехайно да си изпусна автобуса, намъкнах се в “Перун” и си я купих, ей така, щото ми хареса корицата и щото исках да видя Нели и да остана повече време в книжарницата при нея. Нели пък е от Кнежа и с нея се запознахме в пристъп на никотинов глад на една автогара.
Особено за книгата. Казваш, хубава била?
Относно Марта и линалът - аха!, значи не съм се припозмала. Една сутрин, тръгвайки си пеш от офиса (като никога) я засякох посред алейка в Борисовата. Усмихвах й се много и упорито, ама нейсе, или не ме позна, или си помисли, че за друго й се усмихвам. Сведе очи срамежливо и заприпка напред. Иначе беше супер забавна с този линеал огромен в моето ппрекрасно утро
Радва се че още имаме общи нещица
March 8th, 2008 at 11:00 am
odeqlo, важно ли е къде и кога, и защо “сори”? пък и какво знаеш за номадите
March 8th, 2008 at 7:54 pm
не, не е важно. това беше просто констатация. а “сори” ми е паразитна дума.
и може би знам доста за номадите. 
March 9th, 2008 at 10:46 am
аз нищо не знам пък за номадите.
навремето четях ‘по пътя’ и усещах в себе си как преживявам всичко от книгата,едва ли не бях уморена от път,но исках още.и в същото време никъде не бях пътувала.и тогава се появява венета,не чела книгата,но пътувала.и тогава разбирам,че колкото и да усещам неслучващи ми се неща,истинското случване си е съвсем друго.и непредвидимо.та това за номадите.
‘още имаме общи неща’-ти не можеш без мен,бе..общи неща!