детски му работи

ти си очите си. единствено и изцяло. всяко петънце в тях, всеки нюанс на ириса. и не само. ти си очите си в погледа при всяко поглеждане - в мен, не в мен и навсякъде. да, ти. как вдигаш очи съзнателно или не, как гледаш продължително без да мигаш и помръдваш. защото те поглъщат всичко, обхващат цялата картина като че гледат нещо малко, а когато гледат нещо малко го правят значимо като цяла вселена. ти си очите ти затворени и устните ти, които наблюдавам в този момент. ти си очите ти тъжни, които никога не съм виждала, защото сме тъжни само със себе си. ти си очите си, чийто поглед често разчитам, едва долавям или съвсем не знам какво значи. ти си очите си, които владеят положението, ситуацията, мен. ти си очите си, които ми говорят отдалече, от много близко и бъркат в моите.
ти си устните си единствено и изцяло. с всяко помръдване на ъгълчетата, в застиналата от щастие усмивка. и не само. точно ти!
ти си очите и устните си заедно и изцяло, защото те създават образа на лицето, докато гледаш, гледаш и все едно създаваш нещо.