bla
исках да пиша нещо тук. но забравих бележника си вкъщи. следващия път вече ще съм написала, каквото исках и това съобщение ще го няма, йе! (малката гергана тръгва на училище в първи клас. майка й й казва да върви на зиг-заг, за да не я застрелят…малката гергана едва се добира до училище, защото чантата й тежи 95 килограма…. - не, постовете ми няма да бъдат толкова весели.)
December 7th, 2007 at 5:59 am
нека да са весели, защото за веселите деца има подаръци-робки и зелена трева в кутийка… а малката гергана, ами, ще й харижем един георги да й носи чантата и да поема куршумите и ударите… и тя няма да върви на зигзаг, защото ще е Уверена.
да бе, нека да е малка яна, примерно, нека останем толерантни
ne, tova beshe mnogo emo komentar.
December 7th, 2007 at 7:06 pm
да, също така исках да те видя, и те сънувах.