детски му работи

you’ll never gonna get it. and i’ll never gonna tell you.

не знам как се получава - да вярвам в теб и да ти нямам доверие.
вярвам в теб, че ще успееш. не знам в какво. вярвам го все едно го знам. оказва се дори, че вярвам повече отколкото ти си вярваш. но какво пък. ще видим коя интуиция ще се окаже по-силна.
нямам ти доверие отдавна. доверие за какво… отдавна разговорите са само за теб и наваксвам като правя твоето с други хора. понякога говориш за неща, за които мисля и аз, но не ти казвам. понякога ти казвам, но няма значение. понякога ме питаш, но не чуваш отговора. или не го дочакваш. и, не, не си го мисли пак. този път става въпрос за мен. всеки път. всеки път, когато се отнесеш в думите си, а аз се умълча. може и да е детско. но от вчера и без това ми е тъжно. не знам от какво. не знам за какво. или поне няма да ти кажа. а и няма да има смисъл. а и ти няма да ме питаш. а и аз няма да ти кажа. кръгът се затвори. почвам отначало-тъжно ми е… и всеки път опира до теб, няма как, защото всеки път успяваш да свържеш нещата със себе си. да, и аз се научих така.