детски му работи

първо ще напиша нещо, което смятах да пиша последно, но нали винаги постовете ми са дълги, смятам това за особено важно и ще е първо. та колкото и сантиментално, разлигавено и бла-бла да звучи:

Благодаря на Деси, защото от нея прослушах Пласибо, задето ми пускаше клипове, когато си пожелаех и когато тя пожелаеше, хаха, заради снимките. Благодаря и че от поговорката ‘всяко зло за добро’, доброто в случая беше, че Meds стана ужасно важен за мен албум и песен в частност.

Благодаря на Венета, че Пласибо почнаха да значат много повече за мен след като се запознах с нея и чак тогава наистина ги прослушах. може да казва, че аз съм я научила на хубава музика, но и аз казвам същото за нея. и за онези нейни силни скорпионски прегръдки.

Благодаря на ири за оригиналния диск и всички записи, колкото и досадна да съм била.

Благодаря на мАртин и тошо за билета, задето се зарибиха, задето бяха с мен.

Благодаря на Жужу за черната коса и лака, на ирта за грима и търпението , на Ана, въпреки че и този път не изнасилихме Б. Молко, на бу’, че остана докрай и танцувахме разтърсващо много, а времето течеше неумолимо бавно,

и на всички приятели, които прегръщах, защото всички желания се сбъднаха и това беше истинското щастие, at last!

mmm, vsushtnost neka tova e vsichko. ostanaloto e za glavata mi