детски му работи

…….квантова физика……………..илюминати…….. за водата…….тъпизми……….нищоправене……. студ и тролеи в задръстване….. без ред………………..катя и няма да разкажа историята с ‘общите познати’…………………..мокри чорапи в обувките и бели маратонки………………………….. котката бианка и ‘котко, искаш ли да ти покажа детските ти снимки?’………бебето Далия аха да каже нещо…….. играчката не е предназначеназадецапод3-годишнавъзраст…… самба и свирене…………деситата идват в повече, НЯКОЙ НАИСТИНА ТРЯБВА ДА ГИ ЗАБРАНИ СЪС ЗАКОН!…….не помня какво се случи……….. ром за стопляне и се напивам почти…..ръководоство как се влиза пияна в офиса на орифлейм……… и се заспива миг преди да влезе м. в стаята, защото катя не ме остави намира… топло… одеяло…… аромати някакви…. и блузи хубави……. и очи хубави…….и ще пътуваме ли……. и изпуснат влак, но нали има друг, в който много спя и после пространствата и времето са странни……. ту се забързва едното, ту другото и кой знае къде сме……… в студа….. ром след ром… ледена пързалка наблизо……. после е… е………. еееееееееееееееееехубавоеееееееееееее.. пък… а после е гадно, до зеленост гадно, но от гадното зелено, не като якето ми, не като чорапите… и вкъщи… смърт. чисто буквална……..плача, почти не знам защо…… баща ми сам на работа…. аз сама болна вкъщи….. другите са другаде…………. и някакво ужасно съвпадение, смъртоносно съвпадение…………телефони звънят…… и разбирам, че пак са ни обрали и ми се чупят кости много бавно…. и после как няма да ми се стори, че празниците дошли много бързо….
това е единсmвеното засега адекватно обяснение.

да си напомня повече да не бърша праха след 11 вечерта, и да не реша да си шия нещо като съм вече легнала, но пък без да искам хващам Туин Пийкс и тъкмо се зарадвах, че не съм гледала таз серия, се оказа онази, в която Лиланд умира…
във влака някви метъли обявяват, че имат запазени места в локомотива и че вагона е за пушачи и тъкмо почват да ги обсъждат лелките колко миришели, а аз си мисля, че обсъждането помежду си никога не е вършело работа, идва кондукторка и се оказва, че тъпаците са 8 човека с 2 билета и ги свалят на Айтос. а срещу мен се е настанил един симпатичен младеж (хаха), който дори поздравява с добър ден, въпреки безбожно ранния час. с него има и симпатичен огромен куфар в стил Свръхбагаж и кондукторката го обира по този повод с 10 лв. после е спане, с някви промеждутъци, в които гледам как отляво слънцето се опитва да изгрее и небето е кафяво-тъмночервено, като есенно листо. а пича до ме от първия момент ми е заприличал на Свилен Оставски, дори и гласът му е така фалцетен (защо само някви хора ми приличат на други и все на музиканти) и спи адски дълго. дори пропуска съобщението, че от карлово ще отидем до пловдив, щото сме си платили за експрес и трябва да закъснеем някак и че вместо в 11;30, ще пристигнем около 2ч. по-късно и всеобщото възмущение. в пловдив се радва нещо като минаваме над марица, но изобщо не отчита къде се намираме, докато не му казвам и тогава наистина се събужда и почваме да си говорим, давам му от желираните бонбонки, с които замезвах, докато си пишех какво съм правила на по-миналия 17ти дек., обича лакриц, обича и депеш, по-скоро той ми се чуди като разбира, че и аз обичам депеш и пласибо и остава, а аз бях абсолютно сигурна за него, историята на пътуването му от германия е почти трагична, но все пак с много късмет, и също минава през истанбул, казвам му да намери да слуша Нова Генерация и си говорим за училище, той сега учел в Лондон и аз се влюбвам в някво свои неясни представи. ей разменихме си телефоните и ми е много забавно….
а у леля ми ме чакат мързеливи сърми (хаххахаха) и после ми предлагат направо да си легна при братовчед ми, който спи от нощна смяна, но издържам да дойде и сестра ми, която пък от 2 дни не може да се съвземе от 2 купона в една вечер, но вече е разбрала в подробности как се е прибрала до тях, въпреки че е неясно как е успяла да си свали лещите без да си извади очите. заспивам незнайно по диагонал на леглото почти под лампата и звуци от телевизор и чоплене, а котката - Бианка, по някое време ми се намърдва в краката, това малко чудо бяло… и сега що не спя а?

в клуба ме посреща ‘изгубен в празен кадър влизам… представих си’, представям си много неща.. и съвсем случайно, съвсем неочаквано се сдобивам с раница, защото ири си е тук, а суза ме подушва после ме лае неумолимо и има акустика. аз съм една коледна елха и единственото в раницата са желираните бонбони, за които също не мислих много, сигурно затова са се сбъднали.. и сигурно това е отговорът - да не мислиш толкова и нещата изведнъж стават. не мисля и за софия като случване, а само за софия като дестинация, а дано се случи и пловдивското парти, ири, искаш ли да отидем на стоп? спокойно, правила съм го декември до пловдив :)) да, рибите сме такива, не преодоляваме, а по-скоро се вманиачаваме в нещата, но така че никой да не разбере.. и деси от софия, с която се запознах наскоро и се оказа скорпион (което само по себе си е разбиващо), и й казах, че съм си имала работа с много скорпиони и с много десита, но тази двойна комбинация е убийствена.. та после се сетих, че тя не е първата, съчетала тази комбинация, а навремето имах една деси-скорпион ‘най-добра приятелка’, и че деси от германия също е коварната зодия, но пък нея не мога да кажа, че я познавам… мога само да сe смея на късмета си, така де.. нали вече не плача.

Въпросът е, че трябва да поговорим. Въпросът е и, че не знам как. Не мога да си представя, а от толкова време се опитвам. Виждам само минали неща, или си фантазирам. Виж, много по-сложно е, ще опитам да го опиша. Въпросът е, че не си представям нито една дума, реакция, поглед, усмивка, държание въобще. Не ми идват думи за това. Дали някой трябва да се извинява, дали другият да прощава – ще ти кажа защо е сложно, но не знам кого да си избера за ‘виновен’. Въпросът е, че сега е много по-сложно, защото, когато стана само ‘сложно’, аз не ти казах => съм виновна. Разбира се, имам си извинителна причина да не ти кажа и тя е на края на това. И понеже ти не знаеше, че е сложно, стана по-сложно. Въпросът е!, че аз мислех, че ти знаеше, че е сложно => излиза, че вината е твоя (и от повтаряне на едни и същи думи, стана тъпо). Въпросът е, че сама не знам как да се държа, ако заговорим. Да се унижа; да съм арогантна; да се придам важност; да се изкарам жертва (?!) – тези варианти не са приемливи, защото въпросът е, че не искам да действам като ‘детски гъз’. Да, въпросът е и, че продължавам да се осъзнавам ролята си в ситуацията, а оттам и държанието си. И не става дума да се прави някакъв компромис, или да се правим, че ще забравим, защото няма. Въпросът, по дяволите, е какво искам аз, какво искаш ти, и какво можем да направим по въпроса след като толкова се оакахме! Въпросът е не аз да си пиша глупости и да не знам какво мислиш ти и по тоя повод да се отнасям в телепатични умения. Въпросът също така е, че знам, че нищо вече не е същото и няма да бъде, но единственото, което успявам да си представя е заспиване заедно, защото го смятам за нещо съкровено и мамка му искам отново да се случва. Въпросът е това от сънищата ми да се случи наистина. Въпросът е, че трябва да ти кажа много неща, които не успях. Всъщност въпросът е, че ужасно ме е страх, а това не е достойно извинение за каквото и да било.

* в петък (24ти) – неочаквано, но прекрасно напиване – неочаквано с водки и коктейл, а кит-кат-и валят от небето и после ходя много бързо, а милото Кате търпеливо дочака на 21 год. да се влюби за първи път, да има гадже, и др. неща за първи път. Пак съм в отдавна не-билото състояние на говорене на много глупости и опипване на ближния – т.е. най-близко стоящия (уау, тва аз ли съм). А когато сме само с Антония, под алкохолно влияние й разказвам за ‘Зеленото’ на ирта, защото тя пие второ мохито; и за теорията ми защо всичките ми приятели са красиви; и само фуча до тоалетната.
* събота (25ти) – успивам се за работа, защото не знам, че съм от 9ч., и баща ми ме събужда с думите ‘ми аз те чакам’. И после ударни дози кафе, за да съм свежа за tonite. Вечерта у мАртин, но с негово отсъствие, поради засиленото присъствие на сестра му и др. съученички, правят ми опашки и черен молив на очите, колкото и да ми треперят очите, и по случайност имат от онова червило, което и Жужу има – номер 31!, и което открих, че ми отива, така че не ми се разминава, и за първи път от пролетта съм със сутиен (освен случаите пътуване на стоп); и вече съм напред в опипването на някой и друг задник… уф (О, Кате, това си ти, извинявай), и всичко това на мега-чалга-фон. После следва чуденката дали аз или мА. ще закъснее повече. И учудването, когато всички маси в Дъ Бокс са резерве, така че ние сме буквално на сцената, което не че е зле. И вместо ‘шоколад’, крещя ‘ендорфин’; сдобивам се с кутия пал мал от една току що изключена от френската промоутърка – 12-класничка; и някакво същество с къса косица скача край мен, но какво да направя, just feeling pervert with these eyes; а по пътя за вкъщи задигам едно паве от тези, с които ще правят градинката до нас. Ушите гърмят.
* понеделник (27ми) – another manic monday
Ден – пия кафе, много пикая, копчето на джинсите ми се скъса, скоро ще започна да уча, усещам го, течният сапун е прекрасно бял, а единият зюмбюл проби почвата, май и вторият натам се отправя. Тази вечер/нощ ще го напиша, за да го изкарам от себе си след 2 години. Ще е трагедия.
Нощ – За Нечовешкото с любов: Опитах се да преодолея нещо минало, за да се помиря с цвета на очите си и за да мога да употребявам пак тази дума ‘нечовешко’. Някои неща изведнъж се превръщат в толкова съкровени, че чак стават табу.
Моето огромно чудо. Което ме отрече. След теб чудесата, ако изобщо ги има, са невъобразимо малки. И след теб – как да се зарадва човек на такава нищожност. Но после, поради натрупани липси, радостта идва и от най-малките неща, в очакване на нещо голямо, но никога с мисълта, че може да е Огромно като теб.
Любовта трае 13 дни и 13 часа. После се прибира вкъщи. С някой влак. Broken.
* вторник (28и):
Нощем в дъното на червената чаша аз съм Мерилин Менсън.

А аз какво да оцветя?
Къде са ми моливите да ги подостря?
Да ги наостря и да ги забивам
после цветни в нечии очи,
за да не са кафяви,
а оранжеви например.
А с гума ще нанасям
пластичните корекции.

Доволна съм днес – изпратих на Г.Г. двата варианта на ‘Колаж’ и си написах СV, с което отговорих на обявата за писане статии по гей-въпроси. Ирта е чудесна!

Петя Дубарова.

Подозирам, че дупето ме боли от колелото, което пък не е възможно. Лошото ще е, ако е свързано с кръста ми по някакъв начин.

* един от най-уникалните ми сънища, пълна лудница. Намирам се в Стара Загора и съм отишла до къщата на Ралица, но там ме посреща баба й и ми казва, че я няма и тръгвам по улици, които са ми познати, после решавам да я потърся при приятелката й Анна. Тоест излиза, че и друг път съм била там и знам как да стигна до блока на Анна!!! После телефонът ми звъни, изписва се, че е Лени, но като вдигам се оказва Плам, казва ми, че Лени й клипнала да й има телефона (?!) и затова тя сега можела да ми звъни от нейния телефон все едно. И всичките улици са ми познати, и то между разни блокове, но се надявам момичетата да не са се качили в апартамента, защото не си спомням кой точно е (?!?). Като наближавам, на една пейка виждам Ралица с още 3ма човека, но изобщо не ги поглеждам, а като вече съм при тях, се оказва, че това са Поля, Реси и Петина. Най-много се радвам на Поля, а за Петина съм учудена, че се виждаме, щото нямах намерение, въпреки че се е върнала в Бг, но й разтърсвам ръката много пъти като се здрависваме и после не й обръщам внимание. Реси и Поля си отварят куфарчетата с инструменти (?!?!) и там виждам малки чукчета, които можеш да хванеш с два пръста (и с малки чукчета ние чукаме чакълчета – това чак сега ми излиза като сън, след

- before: date:10 june, 2005, afternoon
location: sofia
Не бях спала, вече не помня защо, а деня вместо със закуска посрещнах с комбинацията ром-кафе-ром, от което ставам още по-неадекватна (знак 1). След училище имам уговорка със сестра ми да я взема от работа и да спя у тях. На спирката на тролея решавам, че не мис е чака и тръгвам пеша (знак 2). И там, точно с/у Военния клуб, виждам 2 момичета да вървят срещу мен, заглеждам се в едното, а чак като се разминаваме, и другото, и тогава (о, богове) - това е Тя! П. - човекът, когото години наричах ‘братче’, в когото всички бяхме влюбени или най-малкото неизменно обичахме; разминаваме се, тя не ме е видяла. Живее в щатите от 2 години и за това време редките й писма получавах само аз, и едно обаждане (за да се убеди, че не съм се самоубила). Разминаваме се. Обръщам се. ТЯ е! Стоя като чук на светофара и не мога да мръдна, да я настигна, да я питам как така е тук, какво прави. Почвам да се съмнявам в зрението си, все пак не съм спала и яла. През целия път до сестра ми говоря на глас ‘Халюцинирам’, ‘Не, тя беше!’, ‘Не може да е тя!’, ‘Трябва да веднага да пиша на Мария като стигна в офиса’. На сестра ми казвам само ‘вкарах се е един филм’ и се залепвам за пи си. Мария отговаря на смс-а ми с обаждане и се хили, и тя не ми вярва, и аз не си вярвам. Продължаваме в Кю, където всичките ми изречения са с удивителни, а ако можеше да ми види очите, са били луди. Въпросът е, че не знам какво да правя, а не мога място да си намеря. Решавам да звънна у тях, за да докажа, че наистина съм я видяла - едва ли се е върнала от щатите сама; обикновено ходя с една чанта на училище, но сега съм с раницата, където имам и тефтер с телефонни номера (знак 3); вдига майка й, дава ми мобилния на П. и само аз си знам колко бях разтреперана, докато говорехме. Не смятала да се обажда на никого от старите приятели, но не искаше да ми каже защо, защото съм била знаела. Знанията ми са само догадки - момичето, с която я видях и факта, че като е обсебена от някого - не я търси. 10-минутния ни разговор се състои главно в моята лудост с въпроси ‘защо’ и как така няма да ни се обади, поне на мен, почти й крещя, а тя е в типичната си позиция да мълчи - Скорпион! Докато говорим, monday ми е пратила няколко много топли смс-а (знак 4, пък и тя е скорпионм по дяволите!). Сядам пак на компютъра, казвам на Мария какво се е случило, а на monday пиша само ‘вече нямам братче’, тя отговаря да спра да живея на илюзии и че никой никого няма. Сестра ми става свидетел как вилнея из целия офис, докато говоря или се местя по компютрите; нищо не й казвам, само че до утре ще ми е минало. Беше се случило нещо ужасно, което репди време би ме изкарало от релси за мнофо време, но сега знам, че утре ще съм добре. Вечерта излизам с Мария въпреки протестите на сестра ми, че сме се уговорили, в колата звучи ‘Сбогом, моя любов’, смея се и това няма как да е случайност (знак 5). Изхвърлянето на тази илюзия наистина ме е олекотило и съвсем спокойно заживявам с идеята, че няма да се видим и вече не ми пука. При п-късен разговор със Станислава - от старата компания, ми казва,ч е по същото време, когато и аз, е видяла П. във Варна - мисля си, че няма как да не се случи на нас двете да я видим - ние, рибите, и единствената ми причина едно време да не я харесвам, беше близостта им с П.
- nowadays: date: ноември 2006
месецът на скорпионите - ноември (някак са ми по-истински от октомврийските). П. наскоро имаше рожден ден (знак 1), като в този ден просто го отчетох като факт (паметливо дете), а на другия ден влязох в нета, в мирк стои Станислава, която не съм засичала онлайн от месеци - ‘познай кой видях’ - посреща ме. И представа си нямам. ‘П. ми се обади да се видим. От август живеела във Варна.’ Приемам всичко с много смях, вече на всичко вярвам. Изненадва ме само, че се е свързала с някого, после се потам защо точно С… ама че лесно - тя живее във Варна. Август… това си е моят месец! август 2003 тя замина за щатите (знак 2), а този август 2 пъти бях във Варна (знак 3)… etc.